Причините за посттравматичното стресово разстройство (ПТСР) са комплексни:

Наследствено предразположение към психически разстройства, по-специално Склонност към тревожност и депресия;
Преживени психотравми в детството;
Темперамент на личността;
Индивидуален начин, по който мозъкът регулира медиаторите и хормоните, които се отделят в тялото по време на стрес.

Във всяка възраст може да се прояви ПТСР. То е най-разпространено сред военни, полицаи, пожарникари, летци, моряци.

Жените страдат четири пъти повече от мъжете. Това се дължи на факта, че нежният пол по-често е обект на насилие, което води до ПТСР. При мъжете обичайните причини за ПТСР са: участие във военни действия; отвличане; психотравми в детската възраст. А при жените най-честите са - отвличане; сексуална заплаха; телесно нападение; въоръжено нападение; психотравми в детството. Други травмиращи събития, които могат да предизвикат ПТСР и при двата пола, са: пожар, природни бедствия, нападение, грабеж, граждански конфликт, автомобилен инцидент, терористични актове, както и други екстремни или заплашващи живота събития.
ПТСР може да разстрои целия живот на човек: работата, взаимоотношенията с околните, радостта от всекидневните дейности. Възможно е да доведе и до по-тежки психични проблеми: депресия, злоупотреба с алкохол, алкохолна зависимост, разстройство на храненето, мисли и нагласи за самоубийство. ПТСР е причина за развитие на: сърдечно-съдови заболявания, хронична болка, автоимунни заболявания (ревматоиден артрит и проблеми с щитовидната жлеза), проблеми с опорно-двигателния апарат.

Диагнозата ПТСР се поставя на базата на няколко критерия:

Участие или свидетел на събитие, включващо смърт или тежко нараняване, както и заплаха за смърт или тежко нараняване;
Реакцията спрямо събитието е страх, ужас или чувство на безпомощност;
Наличие на разстройващи спомени за събитието или кошмарни сънища;
Избягване на ситуации или неща, които напомнят за травмиращото събитие;
Непрекъснато очакване за сигнали, предизвестяващи опасност - това може да доведе до проблеми със съня и концентрацията;
Симптомите са с продължителност повече от месец;
Симптомите влияят негативно върху всекидневната активност.

Лечението на ПТСР може да бъде много ефективно и да помогне за връщане на усещането за контрол върху собственият живот. След успешна терапия пациентът се чувства по-уверен в себе си и се научава как да се справя със симптомите на заболяването, ако те се появят отново. Едновременно се прилагат медикаменти и се провежда психотерапия. Този комбиниран подход води до по-бърза редукция на симптомите и помага за научаването на нови начини за справяне с негативните събития и техните последици. Медикаментозното лечение се изразява в прилагане на няколко групи лекарства, действащи върху симптомите на ПТСР. Антидепресантите например повлияват потиснатото настроение и тревожността. Същевременно те регулират и проблемите със съня и подобряват концентрацията. Анксиолитиците могат да намалят чувството на тревожност, стрес, страх, но с тях трябва много да се внимава, тъй като при продължителна употреба водят до зависимост. Медикаментът празосин е симпатиколитик, който понижава възбудата на симпатикуса и се ползва с ефект при кошмарни сънища, съпроводени с повишено кръвно налягане.

Кое лекарство е най-подходящо за отделния пациент, зависи от специфичните симптоми и конкретната ситуация.

С участието на психиатър трябва да се подбере комбинацията от медикаменти, както и да се уточни психотерапията, тъй като се използват различни форми. Изборът се прави след обсъждане с психиатър. Когнитивната терапия помага за идентифициране и промяна на себеувреждащия мисловен модел. Поведенческата терапевтична техника позволява да се посрещне в среда на сигурност мисълта, която разстройва. При нея се учат начини за справяне с неприятни мисли. Когнитивно-поведенческата терапия открива негативните убеждения и поведения и ги замества с по-продуктивни и полезни.

Всички тези подходи помогат и за контролиране на страха и дистреса. Комбинираното лечение има ефект и при справянето с други проблеми, породени отПТСР, като депресия, тревожност, злоупотреба с алкохол или наркотици. Не бива да се прибягва до самолечение или да се чака проблемът да мине "от само себе си".

След преживяно травматично събитие много хора развиват ПТСР, измъчвани от симптоми като:

невъзможност да спрат да мислят за случилото се, страх, тревожност, гняв, депресия, вина. Това са възможни реакции по отношение на травмата. Дори и да не искате да говорите за инцидента, в много случаи натрапчиви спомени могат да нахлуят в съзнанието ви. За предпазване от развитие на ПТСР е много важно своевременно да се потърси психиатрична помощ.