Приятелските взаимоотношения на работното място външно си приличат с "обикновените", но имат и своята специфика. Тук покрай характера и особеностите на личността в "играта" влизат интересите, амбициите и кариеристичните стремежи, а често и професионалната ревност. Приятелите по правило са "изпитани" във времето.

Това са хора, които са наясно и с добрите ни, и с лошите ни качества, способни са да ни простят и доста нелицеприятните ни постъпки, приемат ни такива, каквито сме. В работата е съвсем друго: ние се стремим да се покажем пред околните в определена светлина. Когато дейността в един работен колектив изисква творчество, то предполага и по-тясно емоционално общуване.

Но това може да се случи само между ярки личности, близки по дух. Те могат да съпреживяват радостта и от постигнат общ, но и личен професионален успех, да празнуват "без вратовръзка". Но сценарият на служебната дружба невинаги е така "гладък". Неформалните отношения с колегите могат да помрачат живота ни, ако не спазваме определени правила на общуване.

Първа грешка: желанието да ни приемат твърде бързо за "свой човек". Когато постъпвате на нова работа, вие искате да привлечете вниманието върху себе си, да се харесате. И разказвате интимни подробности за новото си гадже, без да си давате сметка, че далеч не всички кипят от желание да се потопят във водовъртежа на страстите на почти непознат човек. От друга страна, споделените тайни предполагат ответна реакция откровеност за откровеност. А това граничи с липсата на такт и означава пресичане на границите на чуждото лично пространство.

Втора грешка: да търсим изгода от дружбата. Завръзката на приятелство с шефа често води до доста неприятни резултати. Първо, това ви гарантира завистта и злословенето на поне половината от колегите ви. Второ, вместо очакваната бърза кариера, може да си спечелите само повече допълнителна работа и психологическо натоварване. Ако в самото начало от вас са изисквали просто добросъвестно изпълнение на задълженията, сега си навличате ангажимента "да не излъжете" оказаното ви доверие от страна на висшестоящия и "да дадете рамо на приятеля" в трудна минута. Затова най-добре е да спазвате няколко златни правила:

Правило №1. Постъпвайки в нов работен колектив, първо се поогледайте, поослушайте, поопознайте хората, не правете прибързани изводи.Имайте предвид, че и вас ще ви оценяват - и не само по професионалните ви качества, а и според характера и навиците ви.

Правило №2. Не бързайте да влизате в "съюзи" и "коалиции", без да познавате ситуацията. Може да не уцелите правилната стратегия и да станете жертва на интриганти.

Правило №3. Златната максима "Уважавай и зачитай чуждото мнение" работи безпогрешно. В нито един колектив не обичат всезнайковците, които държат непременно да имат последната дума.

Правило №4. Най-добрият начин да си спечелите всеобща неприязън е да изразите явното си неодобрение на неписания "устав", утвърден от колегите ви. Например да критикувате "работния жаргон", установен между тях или традицията им да се отбиват в близкото евтино кафене. Постарайте се да възприемете техния стил в общуването, поведението, та дори и в облеклото.

Градусът на отношенията в колектива зависи и от ръководството. Ако шефът се отнася негативно към кратката почивка, в която подчинените му изпиват заедно по едно кафе и изпушват по някоя цигара, едва ли ще има възможност за възникване на нормални човешки отношения между тях. Той ще сплоти работниците си не само като професионалисти, ако практикуват. Тим-билдинг съвместно спортуване, отдих сред природата и други колективни мероприятия. Добрите мениджъри знаят, че за ефективна работа е необходимо не само професионално ниво, но и личностно сходство между сътрудниците.