Затлъстяването от хиперфагия представлява булимия, при която не се повръща. Днес ние консумираме огромно количество калории, които не изразходваме. По този начин се ражда една тъкан, която акумулира до безкрай под формата на енергиен запас. Така спестените калории имат за цел да участват при задоволяването на бъдещите ни потребности - "Бели мазнини за черни дни".

Всички сме чували: "Дебелите са симпатични, добродушни..." Но това не е съвсем вярно. Човек дебелее, защото се храни много. А се храни прекомерно, защото е гладен, но гладен за обич. И когато не я получава достатъчно,з амества я с храната, която винаги е на разположение. В Медицински наръчник по диагностика и терапия пише:" Дебелите, по принцип са несигурни и затова лакоми - защото храната се изживява като закрила; малко активни са - защото винаги присъства една "мама", която храни; малко амбициозни - предпочитат сигурността на чиновничеството пред риска на високите доходи от несигурната работа: винаги готови да смучат (някой ги беше нарекъл "пиявици" на обществото), но готови и да предложат - винаги с устата, т.е. говорейки".

Според последните статистики проблемът затлъстяване обхваща 18-20% от възрастното население - всички постепенно се превръщаме в "пиявици" с голям риск и с висока цена за общественото здраве. При терапията на затлъстяване от хиперфагия диетите не работят, защото не съществува диета, която може да замени липсата на обич и любов.

Никой диетолог не е в състояние да накара човек да се излекува и да се превъзпита за един нов екзистенциален поглед, който ще му позволи да докосне произхода на болестта. Психотерапията поставя разума на терапевта в конфронтация с разума на пациента. И "терапевтичният разум" в много случаи е обречен на гибел, ако не знае нищо друго, освен да дава интелектуални алтернативи на субективните убеждения на другия.

С други думи, психологическият подход много рядко се оказва победител при лечение на хранителни разстройства от психогенен тип. Следователно по-разумното е да се обърнем към здравото място - тялото. Нека да си припомним - "Здрав дух (разум) в здраво тяло!" Входът към болната система може да се осигури само на основата на инстинктивността, свойствена на отношението "действие - емоция". Главният път, който води и позволява достъпа до здравата част - тялото, минава през емоцията, която е неизменно присъща на всяко общуване.

Ако тази комуникация бъде изнесена извън субективната / афективна преценка - т.е. извън понятията "добро" и "зло", и бъде центрирана върху недвусмислените физиологични възприятия като контракция = фрустрация (състояние на човек, излъган в своите очаквания и/или лишен от възможността да постигне силно желана цел) и съответно отпускане (дистенция) = удоволствие, само тогава запасите, които страхът от "необич/нелюбов" е създал, могат да бъдат премахнати.