Виж още:
Дишайте дълбоко при паническа атака
Екстроверт или интроверт, кой ще е по-успелият в работата
Професионално щастие по датски
За да оцелее, любовта изкачва 7 стъпала
Истинската любов може да превъзмогне социалните различия
Защо момчето не признава за своята приятелка
Паническата атака е силно чувство на страх и дискомфорт, придружено от болка или тежест в гърдите, замайване, задух, топли вълни, изпотяване, гадене, сърцебиене. Започва остро и внезапно. Симптомите се задълбочават около 10 минути, след което бързо отшумяват.
При паническа атака протичат бурни биохимични реакции в мозъка и тялото се насища със стресовите хормони адреналин и кортизол. Ускореното дишане променя алкалността на кръвта, кръвната захар се оттегля от мозъка, за да съхрани напрегнатите мускули на тялото. В резултат на тези процеси човек преживява ужас, световъртеж и усещане за фатална неизбежност.
Състоянието се среща 2-3 пъти по-често при жените. Първите атаки обикновено са в юношеска и млада възраст. Наблюдават се два пика - между 15 и 24 години и между 35 и 54. Отключващи фактори могат да са прекаляване с кафето, преумора и напрежение, загуба на близък човек, здравословен проблем.
Въпреки че паническата атака не води до тежки последици за здравето, близките на страдащите от това състояние трябва да знаят, че то не се симулира. При подобен епизод те трябва да внесат успокоение. Ако човек е сам, първо трябва да се опита да регулира дишането си. Дълбоко да поеме въздух и без да го задържа, бавно да издиша.
Някои хора забравят случилото се до следващия инцидент. При тях атаките отшумяват без лечение. Други са сковани от страх в очакване на следващия път. Те могат дори да развият агорафобия, т.е. да възприемат като опасни местата, където са преживели панически атаки. В подобни случаи и при повишена тревожност трябва да се посети психиатър.
Лечението съчетава психотерапия и прием на медикаменти. Търсят се причините, в които се корени податливостта на панически атаки. Много е важно човек да се научи да разпознава симптомите на кризата и да не се плаши от нея. Специалистите наричат това "да прегърнеш страха" - когато не бягаш панически от него, а го приемаш съзнателно, го подчиняваш на волята си.