Изкуството като терапия (арт-терапията) се основава на убедеността, че креативният процес, свързан с правенето на изкуство, е лечебен и носи позитивна за човека жизнена промяна.

Произходът на термина "арт-терапия"

Англоезичен и първоначално навлиза в употреба в САЩ и Великобритания. Буквално той би могъл да бъде преведен като "лечение, основано на занимание с художествено творчество". На практика арт-терапията съвсем невинаги е свързана с лечението в строгия медицински смисъл. Въпреки че лечебните задачи несъмнено са Арт-терапията се основава на познаване на теориите за човешкото развитие и психичните процеси в живота на човека, които биват прилагани във всички видове диагностика и терапия, целящи разрешаването на различни емоционални конфликти, подпомагането на себепознанието, развитието на социални умения, овладяването на техники за самоконтрол на поведението, понижаването на тревожността, засилване на връзката с реалността и подобряване на самооценката.

Като техника арт-терапията представлява използване на художествени средства за себеизразяване и себеосъзнаване в присъствието на обучен терапевт. Тя е обобщено понятие за различни креативни практики, които са изключително многообразни в теорията, метода и приложението си. Като обща основа се приема една креативна художествена дейност, отнасяща се до форми, образи и фигури. Тази изобразителна дейност свързва в себе си методи на хуманистичната, рационалната и дълбинната психология. Всички тези теории и подходи биват прилагани, за да може да бъде използвано съдържанието на творческата експресия с терапевтична цел. Във всички разновидности на арт-терапията общият знаменател си остава работата с образи. Той служи за постигането на широк спектър от терапевтични цели.

Хората, които биват насочени към арт-терапевт

Те не се нуждаят от някакъв предишен опит или умения в областта на изкуствата. Терапевтът не се стреми да направи естетическа или диагностична оценка на изображенията, създадени от пациента/клиента. Главната цел тук е да се подпомогне постигането на позитивна промяна и развитие в личностен план чрез използването на художествени материали в една сигурна и подкрепяща среда. И тук, както при другите терапевтични подходи, връзката между терапевта и пациента/клиента е от ключово значение. Разликата е в това, че при тази връзка има един посредник - изображението или артефактът. Това я прави един тристранен процес, който предоставя възможност за изразяване и общуване и при хора, които се затрудняват да изразяват своите мисли и чувства вербално.

Арт-терапията може да се практикува както в група, така и индивидуално в различни условия - психиатрични заведения, психотерапевтични практики, училища и детски градини, центрове за палиативни грижи и други. Всичко това предполага наличието у арт-терапевта на едно добро разбиране за същността на художествения процес, подплатено със солидни обширни познания в областта на терапевтичната практика като цяло.

В заключение може да се каже, че арт-терапията се явява като алтернатива на множеството "технократични" средства за лечение, а интересът към арт-терапевтичните методи отразява потребността на съвременния човек от по-естествени, комплексни начини за постигане на хармония, в които разумът и чувствата, духът и тялото играят пълноценна роля.