Самотата – съдба или въпрос на избор?

Самотата – съдба или въпрос на избор?

Закопайте проблемите на плажа

Закопайте проблемите на плажа

Смята се, че в такова състояние човек прави асоциация с рая на майчината утроба, където е бил безпомощен, но защитен и безгрижен. Не случайно децата толкова обичат да се заравят на плажа. ...

Проблеми с общуването

Проблеми с общуването

Кризите в общуването могат да бъдат преодолени, ако опознаем невербалните послания при срещата на нашето Аз и другото Ти. ...

Човекът е "социално животно", пише в една книга, но ние доста често си признаваме само първата част от това твърдение - че сме "социални". Като такива ние сме "обречени" да общуваме и комуникираме. За да удовлетворяваме потребностите си, на нас са ни необходими други себеподобни, а когато не ги намираме, се чувстваме самотни и често нещастни. Но самотата е и нещо, което ни е необходимо, за да можем да осъзнаем точно от какво се нуждаем и да се задвижим по адекватен начин към удовлетворяването на дадената нужда/потребност.

Едва ли съществува човек, който да не се е чувствал самотен в определен момент от живота си. По същия начин стои и желанието ни понякога да останем сами! До голяма степен усещането и чувството за самота зависят от качеството на социалните ни контакти, но и от някои характерови и личностни особености. Един подозрителен, съмняващ се във всичко и всички човек е много вероятно да се чувства често самотен, дори и когато е заобиколен от много хора. Обратният вариант - прекалено доверчивият човек често бива предаден, изоставен, излъган и се чувства сам. Но това не го прави самотен, защото именно доверчивостта му го кара да търси нови и нови познанства.

Обикновено чувството за самота е следствие от преживяно изоставяне и/или загуба на близък човек. Ние - хората, имаме основна, базисна социална потребност от принадлежност и непрекъснато се стремим да я задоволяваме. Нейната удовлетвореност ни дава сигурност и колкото повече групи за принадлежност имаме, толкова по-сигурни се чувстваме. Ето защо общителният, отвореният към външния свят човек доста по-рядко би се чувствал самотен, отколкото затвореният и самовглъбеният, който разчита само на няколко връзки и познанства. За него всяко изоставяне е болка и самота, като обикновено за изоставянето или развалените взаимоотношения са виновни "съдбата" и/или другият.

За комуникативния човек изоставянето също носи болка и усещане за самота, но в повечето случаи усещането не става чувство. Така е, защото именно общителността и активността му го карат да направи извода, че сега може да е останал сам, но той не желае това временно усещане да се превръща в чувство за самота. Доста често подобен тип хора търсят причината за провалените си взаимоотношения най-напред у себе си и после у другия. Но те не се примиряват с твърдението "Такава ми е била съдбата!", а в следващите си връзки се стремят да избягват установените допуснати грешки.

Всеки човек би могъл да положи усилия, да отдели време и средства, за да подобри уменията си за общуване и комуникация с другите (съществуват най-различни обучения). Това би му дало възможност да осъзнае, че не е задължително, когато си сам, да се чувстваш самотен, но и че от собствената му активност зависи продължителността на това неприятно усещане за самота.

Кога и кому е нужна помощта на психотерапевт

Кога и кому е нужна помощта на психотерапевт

Дори привидно безобидните невропсихични разстройства без намесата на специалист могат да се проточат и да ескалират във времето с тежки последстия за здравето ...

Медитацията като начин за възвръщане на душевното и физическото равновесие

Медитацията като начин за възвръщане на душевното и физическото равновесие

Mнозина смятат, че медитацията е нещо трудно и те не могат да медитират. Точно обратното - медитацията е най-естественото нещо на света. ...

Разходка на светло гони сезонната депресия

Разходка на светло гони сезонната депресия

Заедно с природата през есента спада и нашият жизнен тонус. Мнозина стават вяли и отпуснати, лягат си рано,а сутрин сe надигат с мъка, наляга ги апатия. ...

Завистта удря като бумеранг завистника

Завистта удря като бумеранг завистника

Тя се поражда от лошо възпитание в детството. В основата и ниска самооценка, а стаено чувство за несправедливост. Психолозите смятат, че завистта възниква още в ранна възраст, провокирана от постоянното изтъкване на достойнствата на другите ...

Психологически фактори и безплодие (стерилитет)

Психологически фактори и безплодие (стерилитет)

Психологическият фактор остава един от най-трудните и неразгадани в борбата с безплодието. За разрешаването на проблема може да помогне намесата на психолог. ...

След 3-годишна възраст детето има място в семейния съвет

След 3-годишна възраст детето има място в семейния съвет

Разговорите, които не бива да продължават повече от 25 минути, развиват комуникационните умения ...

Здравни теми

Деца

Лечение

Кожа

Стрес

Жени

Тийнейджър

Умора

Депресия

Витамини

Сърце

Имунитет

Любов

Мозък

Рак

Секс

Очи

Родител

Храна

Плодове

Бебе

Хормони

Хранене

Работа

Главоболие

Грип

Дете

Зъб

Отношения

Мед

Сън

Упражнения

Зеленчуци

Билки

Възпитание

Мъж

Инсулт

Рани

Психотерапия

Диабет

Инфаркт

Училище

Имунната система

Пикочен мехур

Семейство

Стави

Кръв

Антиоксиданти

Вируси

Кръвно

Сърбеж

Лице

Мотивация

Самочувствие

Психика

Масаж

Възраст

Влагалище

Венци

Болка

Диета

Гръбначен стълб

Уважение

Пубертет

Страх

Напрежение

Емоция

Инфекции

Зъби

Запек

Око

Повръщане

Крака

Гръб

Алергия

Температура

Тумор

Стомах

Стареене

Парене

Кал

Кариес

Кръвно налягане

Кашлица

Простата

Зъбен камък

Грижи

Спорт

Маска

Матка

Гадене

Зъбна плака

Холестерол

Бъбреци

Почивка

Компютър

Менопауза

Менструация

Бременност

Астма

Целулит

Приятелство

Море

Зелен чай

Мляко

Настинка

Общуване

Кръвоносен съд

Зависимост

Гърч

Диагностика

Безплодие

Ангина

Хемороиди

Слънце

Яйчници

Ученик

Зачервяване

Безсъние

Бръчки

Болести