Хазартна зависимост - причини, следствия и проблеми

Хазартна зависимост - причини, следствия и проблеми

Проблемът за зависимостите - алкохолна, наркотична, компютърна, хазартна, сексуална и др., напоследък стана болезнено актуален. Поведението на бащата на Мануела - Красимир Горсов, който проигра в казино част от събраните пари за болното му дете, може да е паталогично състояние или компенсаторна реакция от преживения шок, но в никакъв случай неможе да бъде оправдано.

Увлечението по хазарта съществува от древността, но поради различни причини, най-вече социално-психологически, напоследък започва да се възприема като болестно състояние. Причината да се дефинира така е, че обществото е по-чувствително към излизането от т.нар. норми. Само преди 50 години биха определили комарджиите по-скоро като безотговорни, отколкото като болни хора. Но тъй като те нарушават принципите за участие в социалния живот, сме склонни да им поставим диагноза.

У нас този проблем изникна през последните 20-ина години, когато се появиха множество игрални домове. По-рано достъпът до подобни заведения беше ограничен и нелегален, докато сега е свободен. Но в България истинският хазарт все още не е навлязъл сериозно в бита ни. У нас играят предимно имотни хора, които могат да си го позволят. Средностатистическият българин рядко изпада в крайности, но и той понякога затъва в екстремни ситуации.

Според Световната здравна организация индивидът се вписва в нормите, ако работи за духовното или материално развитие на обществото и има хармонични отношения с околните. Това означава, че каквото и да прави човек, то не бива да пречи на отношенията му с обкръжаващия свят, както и на неговите професионални задължения.

Ако заради пристрастие към хазарт, алкохол, компютърни игри или нещо друго, започнете да не ходите на училище или да закъснявате за работа, значи хармоничният баланс е нарушен и вие поставяте своята страст над задълженията си. Запаленият комарджия превръща играта в своя цел. В хазарта той влага всичките си средства, влиза в дългове и опропастява собствения си живот, както и този на близките си.

Според психиатъра с дългогодишен клиничен опит склонността към залагания е вродена. Психологическият портрет на комарджията го описва като човек, склонен към повишен риск. Той има представа и желание да забогатее бързо, и то по лесен начин. Онзи, който злоупотребява или вече е зависим от страстта си, отрича да има проблем и не смята, че се нуждае от лекарска помощ, още по-малко от психиатрична. Това го плаши. Болният е убеден, че може сам да се справи, за това в повечето случаи неговите близките търсят компетентна специализирана намеса.

Терапията се подчинява на общите принципи на лечeние на зависимостите, като цялостната идея е да се преизгради личностната и ценностна система на пациента. Практиката показва, че това е напълно възможно. Но някои успяват да се справят със състоянието си, други - не, както и при останалите болести. Защото всяко заболяване има различно проникване и развитие при отделния индивид. Същото важи и за хазартната зависимост.

Бивши и настоящи зависими си споделят истински случки, които са направо потресаващи. Накрая пациентът си казва: "След като той се е спасил, може би и аз бих могъл да преодолея проблема си. Терапията включва коментиране на поведението, поставяне на нови цели и търсене на удоволствие в позитивни занимания. Идеята е да се насочи личността към нещо интересно за нея, което постепенно да измести страстта към игрите на късмета. Комарджиите също преживяват абстиненция, макар че зависимостта им е чисто психологическа, а не физическа, както при наркоманите.

В началото на лечението ги гложди мисълта, че вместо да стоят в комуната, е по-добре да отидат в игралната зала, да хвърлят заровете, за да проверят дали щастието няма да се обърне на тяхна страна и животът им да се промени завинаги. Понякога сънуват, че са до "едноръкия бандит" или държат колодата карти и ръцете им започват да треперят, пръстите им да се свиват в конвулсии. Когато зависимите станат напрегнати и раздразнителни, се налага да им даваме медикаменти.

През първия месец на престой в комуната човек си прави равносметка докъде е стигнал и какво губи, т.е осъзнава проблема. След това започва фазата на преизграждане на личността, която представлява доста труден период и трае няколко месеца. Когато пациентът излезе от комуната, е добре да не губи връзка със специализирания екип.

Веднъж на една или на две седмици да посещава терапевтите. И при поява на желание да влезе в игралния дом, първо да позвъни в комуната, където има отворена 24 часова телефонна линия.

Здравни теми

Деца

Лечение

Кожа

Стрес

Тийнейджър

Умора

Жени

Депресия

Витамини

Любов

Сърце

Рак

Имунитет

Секс

Мозък

Очи

Родител

Храна

Бебе

Работа

Дете

Отношения

Мед

Грип

Хормони

Упражнения

Хранене

Сън

Зъб

Билки

Главоболие

Възпитание

Плодове

Мъж

Рани

Инсулт

Зеленчуци

Психотерапия

Инфаркт

Училище

Семейство

Диабет

Пикочен мехур

Кръв

Имунната система

Вируси

Сърбеж

Антиоксиданти

Мотивация

Кръвно

Психика

Възраст

Влагалище

Болка

Гръбначен стълб

Стави

Страх

Уважение

Лице

Пубертет

Инфекции

Зъби

Запек

Око

Повръщане

Масаж

Гръб

Алергия

Температура

Тумор

Стомах

Напрежение

Парене

Венци

Кал

Кариес

Кашлица

Простата

Самочувствие

Крака

Зъбен камък

Спорт

Матка

Гадене

Зъбна плака

Стареене

Холестерол

Диета

Емоция

Бъбреци

Компютър

Почивка

Менопауза

Менструация

Бременност

Астма

Целулит

Грижи

Маска

Приятелство

Море

Кръвно налягане

Кръвоносен съд

Общуване

Безплодие

Диагностика

Гърч

Зависимост

Хемороиди

Слънце

Яйчници

Ученик

Зачервяване

Безсъние

Бръчки

Болести

Мазнини

Поведение

Самооценка

Рана