Проблемът за зависимостите - алкохолна, наркотична, компютърна, хазартна, сексуална и др., напоследък стана болезнено актуален. Поведението на бащата на Мануела - Красимир Горсов, който проигра в казино част от събраните пари за болното му дете, може да е паталогично състояние или компенсаторна реакция от преживения шок, но в никакъв случай неможе да бъде оправдано.

Увлечението по хазарта съществува от древността, но поради различни причини, най-вече социално-психологически, напоследък започва да се възприема като болестно състояние. Причината да се дефинира така е, че обществото е по-чувствително към излизането от т.нар. норми. Само преди 50 години биха определили комарджиите по-скоро като безотговорни, отколкото като болни хора. Но тъй като те нарушават принципите за участие в социалния живот, сме склонни да им поставим диагноза.

У нас този проблем изникна през последните 20-ина години, когато се появиха множество игрални домове. По-рано достъпът до подобни заведения беше ограничен и нелегален, докато сега е свободен. Но в България истинският хазарт все още не е навлязъл сериозно в бита ни. У нас играят предимно имотни хора, които могат да си го позволят. Средностатистическият българин рядко изпада в крайности, но и той понякога затъва в екстремни ситуации.

Според Световната здравна организация индивидът се вписва в нормите, ако работи за духовното или материално развитие на обществото и има хармонични отношения с околните. Това означава, че каквото и да прави човек, то не бива да пречи на отношенията му с обкръжаващия свят, както и на неговите професионални задължения.

Ако заради пристрастие към хазарт, алкохол, компютърни игри или нещо друго, започнете да не ходите на училище или да закъснявате за работа, значи хармоничният баланс е нарушен и вие поставяте своята страст над задълженията си. Запаленият комарджия превръща играта в своя цел. В хазарта той влага всичките си средства, влиза в дългове и опропастява собствения си живот, както и този на близките си.

Според психиатъра с дългогодишен клиничен опит склонността към залагания е вродена. Психологическият портрет на комарджията го описва като човек, склонен към повишен риск. Той има представа и желание да забогатее бързо, и то по лесен начин. Онзи, който злоупотребява или вече е зависим от страстта си, отрича да има проблем и не смята, че се нуждае от лекарска помощ, още по-малко от психиатрична. Това го плаши. Болният е убеден, че може сам да се справи, за това в повечето случаи неговите близките търсят компетентна специализирана намеса.

Терапията се подчинява на общите принципи на лечeние на зависимостите, като цялостната идея е да се преизгради личностната и ценностна система на пациента. Практиката показва, че това е напълно възможно. Но някои успяват да се справят със състоянието си, други - не, както и при останалите болести. Защото всяко заболяване има различно проникване и развитие при отделния индивид. Същото важи и за хазартната зависимост.

Бивши и настоящи зависими си споделят истински случки, които са направо потресаващи. Накрая пациентът си казва: "След като той се е спасил, може би и аз бих могъл да преодолея проблема си. Терапията включва коментиране на поведението, поставяне на нови цели и търсене на удоволствие в позитивни занимания. Идеята е да се насочи личността към нещо интересно за нея, което постепенно да измести страстта към игрите на късмета. Комарджиите също преживяват абстиненция, макар че зависимостта им е чисто психологическа, а не физическа, както при наркоманите.

В началото на лечението ги гложди мисълта, че вместо да стоят в комуната, е по-добре да отидат в игралната зала, да хвърлят заровете, за да проверят дали щастието няма да се обърне на тяхна страна и животът им да се промени завинаги. Понякога сънуват, че са до "едноръкия бандит" или държат колодата карти и ръцете им започват да треперят, пръстите им да се свиват в конвулсии. Когато зависимите станат напрегнати и раздразнителни, се налага да им даваме медикаменти.

През първия месец на престой в комуната човек си прави равносметка докъде е стигнал и какво губи, т.е осъзнава проблема. След това започва фазата на преизграждане на личността, която представлява доста труден период и трае няколко месеца. Когато пациентът излезе от комуната, е добре да не губи връзка със специализирания екип.

Веднъж на една или на две седмици да посещава терапевтите. И при поява на желание да влезе в игралния дом, първо да позвъни в комуната, където има отворена 24 часова телефонна линия.