Aнорексията е липса на апетит, но не към храна, а към живот. Историята на заболяването започва много по- ано от появата на първите симптоми. Корени- те могат да се търсят още в първите години от живота на човека. В ранното детство във въображението главна роля играе фигурата на идеалната майка. Майката такава, каквато е предвидена от природата - хранеща, топла, приемаща, пазеща. Идеалната майка помага на детето да се развива в креативна посока, прави го уверено в себе си, с добро самочувствие и добра самооценка.

В тази фаза от развитието на едно дете всичко е едно цяло симбиозата "Аз и мама", т. е. идеалната майка е включена в неговия свят и е част от него. После нещо се счупва - възможно е реалната майка да не отговаря на очакванията на детето и то започва да губи вяра в себе си, а следователно и в майката. На тази основа у детето се развива силна тревожност, а след нея идва и сигурността, че е било изоставено. Следва загуба на доверието и гняв към реалната майка, която е предала доверието. Накрая идва ред на бягството - бягство от непоносимото чувство на самота, бягство в един фалшив свят, в който детето се опитва да реконструира изгубената хармония. Това е свят, в който може да бъде измислена една винаги приемаща, топла, любвеобилна майка, която обаче има един огромен недостатък - родена е от интелекта.

За външния наблюдател всичко изглежда непроменено, но "вътре" всичко е различно. Това дете започва да живее над афективната реалност (която го е предала) и се свързва със света, който неговият интелект постепенно изгражда. По този начин за известно време липсата на доверие в реалната майка и във всичкио бкръжаващи го се скрива в някое ъгълче на съзнанието - детето се изявява (в повечето случаи на анорексия това дори е правило) като дете е талон, но обектите на неговите отношения са нематериални, безплътни.

То е първенец в училище, в спорта - много е добро. Но един ден като мълния в безоблачния му свят се съживява потиснатият страх и той обзема цялото му същество. Разсъдъкът е ясен, бистър, но студен. Той иска да руши. Да разруши това тяло, което желае ласки и прегръдки. Всеможещият всезнайко, който е изгубил контакта с реалното и е отхвърлил физичността, регресира - става малък, губи тегло, плътност, телесност. Със сигурност лечението на анорексията не бива да преминава само през статистиката на теглото. Но това не означава, че то трябва да бъде пренебрегнато или отречено. Само хар- моничното тяло, което усеща и чувства, е в състояние да има апетит към живота.

То е чувствително към стимулите на външния свят, към реалността. Можем да приемем, че единствено тялото може да излекува собствените си рани, единствено отворената, чувствителна физика може да ражда мисли, свързани с необоримата истина, че си заслужава да се живее.