Методът на прогресивната мускулна релаксация е разработен на базата на редица психофизиологични изследвания на лица, намиращи се в състояние на умствено напрежение, от Е. Джакоб сън още през далечната 1948 г. Той установява, че умственото напрежение винаги е съпроводено от мускулно напрежение. Оказва се, че когато мускулите са отпуснати, човек се намира в пълен душевен покой. И че на всеки определен тип емоционално възбуждане съответства напрежение на определена мускулна група.

Например депресивните състояния закономерно се съпровождат от напрежение на дихателната мускулатура, а при страхови изживявания се напрягат артикулационните и тилните мускули. Оттук идва и идеята да се прибягва към мускулно отпускане (релаксация) за преодоляване на тревожните състояния и емоционалните напрежения.

Под "релаксация" се разбира не само мускулно отпускане, но и състояние, което е противоположно на психичната активност и при което отпуснатите мускулни влакна са освободени от напрежение поради отсъствие на нервен импулс. С намаляването на нервно-мускулната активност чрез релаксация на определени мускулни групи може да се намали прекомерната мозъчно-нервна дейност. Изхожда се от становището, че всяка област на мозъка функционира във връзка с периферния нервно-мускулен апарат, образувайки мозъчно-нервно-мускулен кръг.

Прогресивната мускулна релаксация оказва положително влияние чрез отпускането на периферните части на този кръг, независимо от внушението, самовнушението или други въздействия. Техниката на провеждане на този релаксиращ метод се свежда до провеждането на систематични тренировки, които имат за цел да научат човек произволно да предизвиква отпускане на мускулите си в състояние на покой. На първия етап от упражненията се изисква човек да легне по гръб, да сгъне ръцете си в лактите и рязко да напрегне мускулите им, като обръща внимание на възникващото усещане за мускулно напрежение.

След това да отпусне мускулите си и да остави ръцете свободно да паднат до тялото му, като се обръща внимание на усещането за мускулно отпускане. Това напрягане и отпускане се повтаря няколко пъти. Следва напрягане на бицепсите отначало силно, а след това по-слабо и по-слабо. Осъзнавайки слабите мускулни съкращения, човек остава в състояние на пълна неподвижност в продължение на 10 минути, при изцяло отпуснати мускули. По този начин той се научава да елиминира и най-леките степени на напрежение в ръцете си. След това се пристъпва към овладяването на същото упражнение за останалите мускули в тялото.

На втория етап, т. нар. "диференцирана релаксация", човек се обучава да отпуска мускулите си в седнало положение (неучастващите в поддържането на вертикално положение на тялото мускули), а след това с други упражнения да отпуска мускулите си при чете не и писане (неучастващите в тези дей- ности).

На третия етап човек се научава да забелязва в кои мускули възниква напрежение, при афективни състояния - страх, тревога, от които би искал да се избави. Първо се обучава да намалява, а след това и да прекратява локалните мускулни напрежения, съпровождащи тези състояния, и по такъв начин да се освободи от нежеланото емоционално напрежение. Този метод може да се прилага при различни страхови изживявания, при преодоляването на реакции на притеснение. С негова помощ може да се постигне и понижаване на артериалното налягане на страдащи от хипертония.