От десетина дни думата "страх" е една от най-често използваните в ежедневието ни. Няма как, съвременният човек е подвластен на "четвъртата власт", в случая на телевизията. Различни неща се чуха и видяха от екрана и затова ми се иска да погледнем на страха от една малко по-различна позиция.

Страхът е неизменна част от живота на човека. Той го съпровожда от раждането до смъртта, като само се превъплъщава в различни форми и придобива различни измерения. В стремежа към живот без страх, което представлява поредната прокламирана илюзия, ние се пробваме да омекотяваме, овладяваме, преодоляваме, отхвърляме, унищожаваме и т.н. страха! Много малко хора успяват да стигнат до заключението, че единственото, което бихме могли да правим, е да познаваме и от позицията на познанието да намерим противодействащи сили на страха. Това е така, защото, ако се опитаме да погледнем към страха "без страх", ще съумеем да открием и видим неговата двойственост.

От едната страна стои страхът като парализиране - мисловно, физическо, душевно, а от другата страна се разкрива неговата мотивираща и активираща сила. Страхът се появява всеки път, когато се намираме в ситуация, с която за момента не сме в състояние да се справим. В този смисъл нашето развитие и съзряване са свързани със страх. Малкото дете например изпитва страх, когато за първи път се пуска от ръката на майка си и прави своите първи самостоятелни крачки. Тръгването на детска градина, на училище, първата среща с момиче/момче, сватбата и т.н. са все събития, съпроводени от страх, напълно нормално обусловен от възрастта и жизнения опит.

Страхът съществува независимо от културата и степента на развитие на даден народ или пък на отделния човек. Променят се обектите на страха, т.е. нещата, които го предизвикват, но също така и средствата и методите за "борба" със страха. Така например като цяло съвременният човек не се страхува от светкавиците и гръмотевиците, но един нов и непознат вирус е в състояние да предизвика почти "парализа" на активността му.

Днес ние, хората, сме се сдобили с един нов страх, който е станал част от живота ни. Ако в миналото сме изпитвали страх от Природните стихии, от Божието наказание, в наши дни, повишавайки познанието, но и себепознанието си, сме започнали да се страхуваме от самите себе си. А противодействащите сили на този страх са смелостта, обичта, доверието, любовта, вярата, надеждата, знанието - все неща, за които ни е по-лесно да говорим и пишем, но не и да изживяваме.

Причините за това са много и са тема на други разсъждения, но само ако успеем да гледаме на ситуациите, в които попадаме, с така описаните "противодействащи сили", ще се научим да приемаме страха, да се изправяме срещу него и да го побеждаваме в конкретната ситуация. Но няма, а и не бива да го унищожаваме, защото е много страшно да се живее в "безстрашие".