Човек трябва да се учи, докато е жив
Способността да се променяме и израстваме е заложена в природата ни. Но има хора, които робуват на наложени норми, чужди убеждения и вярвания, пренебрегвайки собствения си потенциал. ...
Всеки човек се страхува да не се разболее, особено днес, когато отвсякъде ни "дебнат" най-различни "опасности". Пушенето води до рак на белите дробове, алкохолът до цироза, свинското качва холестерола, телешкото заразява с "лудакрава", пилешкото с "птичи грип", сексът със СПИН и т.н. За около 10% от хората този страх излиза извън рамките на нормата и къде съзнателно, къде - не, се превръща в доста травмиращо състояние-хипохондрия.
То се характеризира с необоснована загриженост и страх за собственото здраве и с нереалистична оценка, че редица физически белези и симптоми говорят за наличието на сериозно соматично заболяване. Независимо от факта, че съществуват рационални уверения и доказателства (различни изследвания), че не съществува подобна болест.
Подобно страдание дава възможност на човек да приеме ролята на боледуващ, като по този начин той избягва редица неразрешими проблеми, конфликти или връхлитащ го стрес. Възможно е едно потискане на агресивните импулси, най-вече към близкото обкръжение, да бъде изместено във физически симптом или да се използват физическите симптоми като защитна реакция срещу изживявано чувство на вина. Така симптомите се превръщат в "заслуженото наказание" за някакъв извършен "грях".
Като правило появата на хипохондрична симптоматика следва някакъв голям стресор (загуба на близък, раздяла, загуба на работа и др.). Независимо че голям процент от пациентите често са резистентни на терапията или се наблюдава продължително разгръщане и видоизменяне на симптомите, някои маркери сочат добра терапевтична прогноза: внезапното начало, младата възраст, наличието на депресивност и висока тревожност, висок социално-икономически статус, отсъствието на депресивно заболяване и на личностово разстройство.
Обикновено с повлияването на тревожността и депресивитета се слага и началото на отшумяването на хипохондричните симптоми. Така постепенно човек се научава да отреагира адекватно на възникващите проблемни ситуации. Поведението му се подчинява на рационалните доказателства и реалистичната преценка относно съществуването на дадена симптоматика. Той разбира и приема, че може да бъде болен, но знае, че след болестта идва здравето по същия начин, както след лошото време изгрява слънце.
