В практиката си съм срещал различни проблеми във взаимоотношенията "родител-дете". Единици са тези родители, който заявяват: "Имам проблеми в отношенията си с детето!" В болшинството от случаите предварителната заявка е: " Детето ми има проблеми!" Този факт може да бъде обяснен с това, че в проблемна или конфликтна ситуация повечето хора са склонни да "изнесат" причините за конфликта извън себе си. Във взаимоотношенията "родител-дете" подобно родителско поведение цели запазването на по-високия родителски статус и напълно нормално среща съпротивата на "винаги виновното" дете. Това се случва независимо от знанието ни, че за един конфликт са необходими поне двама, като всеки носи отговорността си за възникването му.

В рамките на по-горе представеното поведение разнообразието на родителските реакции при проблемна ситуация е голямо и зависи от характеровите особености, възпитанието и жизнения опит на самите родители. Но въпреки пъстрата палитра от "родителски лица/роли", може да се направи известна типология.

Уравновесените родители. Те винаги се стремят да запазят спокойствие. В отношенията си са "дисциплинирани" и демонстрират внимателно отношение. Контролират емоциите си и се стремят да намерят "правилното" решение. Обикновено задават много въпроси със спокоен и равен тон. Но каквито са въпросите, такива са и отговорите - спокойни, кратки, лишени от емоцията, напълно естествена за детските преживявания. Обикновено резултатът се изразява в "правилни взаимоотношения" с детето, което "разтоварва" емоционалността си извън семейството. А проблемът се състои в това, че "детето в къщи се държи по един начин, а навън нещо му става!"

Родители - търсачи на несъвпадения. Интересуват се от всичко, което се случва с детето, но за всеки случай се "изхитряват" да получат допълнителна информация по всички възможни канали - от учителката, от приятелите, от комшиите. Получената информация се "вкарва в компютъра", който дава броя на съвпадащите и несъвпадащите отговори. Обикновено несъвпаденията са доста повече, защото колкото хора - толкова мнения. Резултатът е истинско мъчение за взаимоотношенията с детето. Много уверено, но и настоятелно се търси отговорът на въпроса: "Защо ме излъга?", а проблемът е, че "на него не може да му се вярва!"

Педантични ерудити. Те знаят всичко във всички области. Знаят какво, как и кога "трябва" да се направи. Самоинициативата на детето, разминаваща се с техните "знания", трябва задължително да бъде коригирана, за да може и детето "да се научи". Резултатът обикновено е отказ на детето от взимане на самостоятелни решения, а проблемът се състои в това, че "детето е напълно безотговорно и проявява инат!"

Родители скептици. Те не вярват на никого и на нищо (но не вярват и на самите себе си). Всяко твърдение се подлага на съмнение, но без да бъде проверено. Убедени са, че "това няма да стане", че "така няма да се получи"..., но не предлагат алтернативи. Обикновено резултатът е отказ на детето от всякаква активност, а проблемът е, че"детето не се интересува от нищо!"

Родители истерици. В повечето случаи са майки, но се срещат и сред бащите. Те са изключително притеснени от всичко, което се случва с детето им. Във всеки конфликт "виждат" фаталния разрив във взаимоотношенията. Страхуват се от всяка проява на повишена активност или заинтересованост на детето от някого или нещо. Обикновено резултатът е чести "свръхемоционални" конфликти, съпроводени с много сълзи и отдвете страни, а проблемът е, че "детето е неспокойно и неуверено!"

Съществуват поне още толкова типологии на родителското поведение, но ако вие, скъпи родители, сте се открили в някоя от тези типологии до тук, потърсете квалифицирана помощ, но не защото "детето ви има проблем", а защото проблемът е във взаимоотношенията ви.