Отдавна е доказано, че човекът е социално същество и не може да функционира сам. Всеки един търси "другия", с когото и чрез когото би могъл да задоволява актуалните си потребности - от принадлежност, утвърждаване, храна, сензитивност и сексуалност. В определен момент от битието си човек усеща, чувства и решава, че е намерил този "друг" и иска да свърже живота си с него, един вид да "гарантира" бъдещата си удовлетвореност, ако може - "завинаги". Когато и този "друг" по свой начин е стигнал до същото желание, двойката оповестява решението си чрез съвместното си съжителство и/или сключването на брак. Така те се превръщат в едно цяло - семейството, където взаимно се допълват, но без да губят идентичността си.

Казано по друг начин, бракът представлява юридически легитимна форма на съжителство, която до голяма степен урежда отношенията между членовете на семейството (права и задължения на партньорите), но и регулира отношенията между семейството и другите социални институции. Ето защо семейството представлява социално явление, свързано главно (но не само) с възпроизводството на човешкия род, където основното съдържание е отношението между партньорите и в повечето случаи, отношението родител/и - дете/деца. Най-често отношенията в семейството се описват с думи/понятия, като любов, обич, доверие, партньорство, искреност, откритост, честност, вярност, загриженост, отговорност и поне още една дузина подобни.

Но съществува и определено отношение между понятията брак и семейство. Най-общо казано, има 3 типа отношения. Все още най-чести са отношенията на единство - това е семейство, което съществува чрез и в брак. Брак без семейни отношения - бракът съществува като документ, но между партньорите е налице "емоционален развод". Те могат да живеят в "мирно съвместно съжителство" или разделени, като обикновено основанията да се запази бракът са материални и/или емоционални - да не травмираме децата.

Днес все повече изследователи на брака и семейството се обединяват около становището, че брачната институция е в криза. Тя се изразява в

увеличаване на броя на разводите;
нарастване на броя на хората, които не желаят и не сключват брак - извънбрачно съжителство със или без деца;
увеличаване на броя на хората, които доброволно избират самотата;
увеличаване на броя на извънбрачните раждания и на самотните майки.

В отговор на тази криза се стигна до появата и въвеждането на понятието "социално отворен брак". В основата му стои разчупването на стереотипните роли на партньорите в брака (най-често мъжката и женската) и предоставянето на възможности жената да "излезе от рамките на семейството" и да се включи в социума извън него, упражнявайки професия. Дотук всичко изглежда чудесно и много семейни партньори у нас биха могли да се идентифицират със социално отворения брак. Но не толкова чудесно изглеждат нещата, когато се спомене и въведе в социално отворения брак понятието "сексуално отворен брак", защото отношението към брака в различните страни не е еднозначно.