Има деца, които казват решително "Не!", "Не искам!" или "Няма!", когато ги помолят да приберат играчките си или да измият зъбите си. За този отказ или каприз психолозите имат термин - детски негативизъм. Той се характеризира с непослушание, упорство, отрицание, инат, грубост. По този начин малчуганите отстояват правото си на собствена воля, самоутвърждават се и защитават своето "аз", обясняват специалистите.

Най-ярко детският негативизъм се проявява в кризисните първи три години и в предучилищната възраст. За да не придобие непослушанието патологичен характер, родителите трябва да са особено внимателни още в началото на първия период. Навършвайки една годинка, току-що проходилото и опитващо се вече да говори дете отказва да изпълнява родителските искания и забрани. За да получи желаното, то често започва да плаче, хвърля се на земята, тръшка се, рита.

Това означава, че малкият човек започва да изучава окбръжаващия го свят, да се развива като личност, да формира своя характер и престава да бъде безпрекословен изпълнител на родителската воля. Сигнал за промяната е дори отказът от закуската, когато детето не изпитва глад. То не се държи съзнателно лошо и не разбира защо трябва да прави нещо, което не му харесва или не му е потребно. Именно тези първи детски капризи показват, че е дошло време да му окажем помощ.

В неравната схватка с детското "не искам" психолозите съветват да се следва простото правило: "Разбери и огласи!". Най-напред родителите трябва да разшифроват капризното "съобщение" на детето: какво точно се опитва да им каже, тъй като само то не е в състояние аргументирано да им обясни причините за своите прищевки. В стремежа си да получи желаното, то използва простите думи "искам" или "не искам", често емоционално съпроводени с викове и рев.

Възрастните трябва да подходят към този негов каприз благоразумно, като по достъпен начин му обяснят как те разбират поведението му, какво могат или не могат да направят в конкретния случай, като винаги трябва да изслушват всичките доводи на детето в стремежа му да се окаже право. Те трябва принципно да отстояват своята позиция, но след конструктивен диалог могат и да я променят. Например ако детето отказва да спазва часа на хранене или следобедния сън, може да се вслушат в неговото желание - половин час по-късно ядене или сън няма да навредят на здравето му.

Могат деликатно да го накарат само да ги уведомява кога иска да яде, да спи, да се разхожда или да му четат приказка. Тази стратегия щади нервната система и на родителите, и на децата. По този начин малките ще се почувстват независими и ще оценят доверието, което им оказват възрастните. Важно е по-често да се поощрява самостоятелността на децата. Както и да не се забравя, че аргументите на големите трудно се осмислят от децата до 5-годишна възраст. Заплахата "Ако не си измиеш зъбите, ще те заведа на зъболекар", може да предизвика страх от стоматолога и въобще от лекарите. Приучете го на този ритуал с личния си пример или под формата на игра. Когато прави вечерния си тоалет, го оставете, ако иска, да се забавлява в банята дори половин час - така играта постепенно ще се превърне в добър навик.

Сдържано и спокойно, с внимателно подбрани изрази, възрастните трябва да формират в съзнанието на детето логичния ред на ситуацията: "искам", "изразявам желанието си", "с мен се съобразяват", "получавам желаното или отказ". Научете го да изразява своите желания с подходящи думи, а не с демонстративна настоятелност. И тук решаващ е личният пример - възрастните не трябва да крещят и не бива да се налагат с необосновани заповеди. Когато обаче капризите на детето са абсолютно безсмислени, то ясно и категорично трябва да бъде накарано да приеме решението на родителите без повече дискусии, а те - да се постараят да отклонят вниманието му в друга посока.