След 3-годишна възраст детето има място в семейния съвет
Разговорите, които не бива да продължават повече от 25 минути, развиват комуникационните умения ...
Успелите жени не копират мъжете
Общителност, сговорчивост, изострена интуиция са качествата, с които дамите се издигат в служебната йерархия ...
Hе всички хора, които са тъжни, са депресивни. Психиатричната диагноза "депресивен епизод" може да се постави, когато в продължение на повече от две седмици при пациента са налице поне два от следните три симптома:
1. Потиснато настроение, изразено по напълно необичаен начин за конкретния човек. То не се повлиява съществено от промени в обстоятелствата и се наблюдава през по-голямата част от деня.
2. Загуба на интерес и удоволствие от дейности, които иначе са приятни - сексуално общуване, хранене, разходка и др.
3. Намалена енергичност или засилена уморяемост.
Освен изброените три, депресията има и други симптоми: неувереност в себе си, малоценностни изживявания, неоснователни усещания за вина, мисли и дори опити за самоубийство, разсеяност и колебливост при вземане на решения, двигателна и речева потиснатост или тревожна оживеност, разстройства на съня, намаляване или повишаване на апетита. Също така обичайни са загубата на положителни чувства към близки хора, нежеланието за работа и общуване, мисли за мрачно бъдеще. Понякога пациентът е убеден, че страда от неизлечимо телесно заболяване.
При поставяне на диагнозата е важно да се изключат като причини за депресивното разстройство приемане на психоактивно вещество, както и телесно заболяване, което протича със симптоми на депресия. Има значение дали в миналото са се появявали един или повече подобни депресивни епизода, или пък период(и) на емоционална приповдигнатост, разсеяност и непоследователност, намалена нужда от почивка, повишена самооценка, прекомерна приказливост и активност и други прояви на т. нар. маниен епизод.
Навременното откриване на причините, водещи до депресия, значително би улеснило лечението. Затова консултацията със специалист е необходима дори при слаба изразеност на симптомите. Лечението в много случаи може да се опре и на т.нар. алтернативна медицина - билколечение, фитотерапия, както и задължителната за подобни случаи психотерапия. Изготвят се и индивидуални програми за самолечение, включващи храни- телен режим, двигателни упражнения и др.
Синтетичните лекарства и самолечението с анти-депресанти в много случаи не дават резултат, а дори задълбочават проблема. Отлагането на лечението пък превръща подобни "депресивни епизоди" в хронични депресивни състояния и води до сериозни психични заболявания, чието излекуване е още по-трудно и упорито.
