Детският инати се овладява с позитивен подход
Когато рожбата им се инати, родителите със спокоен тон трябва да изразява точно желанията си. Важен е и личният пример. ...
Старостта не е повод за депресия
Тези, които не се боят от нея, успяват да се наслаждават на живота си във всичките му възрасти. ...
Hе всички хора, които са тъжни, са депресивни. Психиатричната диагноза "депресивен епизод" може да се постави, когато в продължение на повече от две седмици при пациента са налице поне два от следните три симптома:
1. Потиснато настроение, изразено по напълно необичаен начин за конкретния човек. То не се повлиява съществено от промени в обстоятелствата и се наблюдава през по-голямата част от деня.
2. Загуба на интерес и удоволствие от дейности, които иначе са приятни - сексуално общуване, хранене, разходка и др.
3. Намалена енергичност или засилена уморяемост.
Освен изброените три, депресията има и други симптоми: неувереност в себе си, малоценностни изживявания, неоснователни усещания за вина, мисли и дори опити за самоубийство, разсеяност и колебливост при вземане на решения, двигателна и речева потиснатост или тревожна оживеност, разстройства на съня, намаляване или повишаване на апетита. Също така обичайни са загубата на положителни чувства към близки хора, нежеланието за работа и общуване, мисли за мрачно бъдеще. Понякога пациентът е убеден, че страда от неизлечимо телесно заболяване.
При поставяне на диагнозата е важно да се изключат като причини за депресивното разстройство приемане на психоактивно вещество, както и телесно заболяване, което протича със симптоми на депресия. Има значение дали в миналото са се появявали един или повече подобни депресивни епизода, или пък период(и) на емоционална приповдигнатост, разсеяност и непоследователност, намалена нужда от почивка, повишена самооценка, прекомерна приказливост и активност и други прояви на т. нар. маниен епизод.
Навременното откриване на причините, водещи до депресия, значително би улеснило лечението. Затова консултацията със специалист е необходима дори при слаба изразеност на симптомите. Лечението в много случаи може да се опре и на т.нар. алтернативна медицина - билколечение, фитотерапия, както и задължителната за подобни случаи психотерапия. Изготвят се и индивидуални програми за самолечение, включващи храни- телен режим, двигателни упражнения и др.
Синтетичните лекарства и самолечението с анти-депресанти в много случаи не дават резултат, а дори задълбочават проблема. Отлагането на лечението пък превръща подобни "депресивни епизоди" в хронични депресивни състояния и води до сериозни психични заболявания, чието излекуване е още по-трудно и упорито.
