Съществува връзка между мозъка и стомашно-чревния тракт. Именно на нея се дължи високото разпространение на гастро-интестиналните симптоми, появяващи се при пациенти, подложени на стрес. Тези сложни връзки са под въздействие на нервни, имунни и ендокринни механизми. Лимбичната система на мозъка, която контролира емоцията, също има отношение към контрола на чревната функция. Стресът нарушава работата на храносмилателната система и причинява различни гастро-интестинални усложнения. Хормоналните промени по време на стрес ускоряват чревния мотилитет - на практика се увеличава скоростта на пренасяне на чревното съдържимо и се забавя стомашното изпразване. Тези факти могат да обяснят връзката на преживения психичен стрес със Синдрома на дразнимото дебело черво (Колон иритабиле), характеризиращ се с нередовен дефекационен ритъм. По време на стрес се увеличава продукцията на цитокини - вещества, свързани с възпалението, които също предизвикват подобни симптоми.

За появата на пептична язва за виновник също се смята стресът. Той причинява физиологични промени, които могат да доведат до усложнения на стомашната "рана" - повишаване секрецията на солната киселина и пепсина, понижаване на защитната функция на лигавицата на стомаха и др. Доказано е, че психическият стрес е рисков фактор за обостряне на улцерозния колит (хронично възпалително заболяване на дебелото черво и ректума). Патофизиологичните механизми включват увреждане на чревната защита, спадане на защитните сили на организма като цяло, повишаване на пропускливостта на чревната стена.

В редица научни проучвания се посочва влиянието на стреса върху имунната система. Острият стрес води до повишаване нивото на левкоцитите, а хроничният може да причини дисбаланс в производството на цитокини, отговорни за поява на различни възпалителни заболявания. Промените, настъпили вследствие на нарушената регулация, потискат имунитета. Резултатът е трудно заздравяване на раните, намаляване на имунния отговор след ваксинация, реактивиране на латентни (скрити) инфекции, по-голяма податливост на вирусни инфекции. Острият стрес, при който се повишава главно нивото на катехоламините, атакува най-вече сърдечно-съдовата система. Оплакванията са: повишаване на сърдечната честота, увеличаване работата на сърцето, периферна вазоконстрикция. Всички те водят до краткотрайно повишаване на кръвното налягане. Хроничният стрес също вдига кръвното - най-вече заради продължителното активиране на симпатикусовата нервна система.

Не само по-съществените проблеми, които съпътстват живота ни, но и всекидневните препъникамъни могат да играят роля на стресорни фактори. Затова е добре да се обръща по-голямо внимание на ранните симптоми на стреса. Някои от тях, като например сърцебиенето, могат да сигнализират едновременно и за медицински, и за психически проблем. В действителност голяма част от посещенията при личните лекари се дължи на прояви, които в различна степен са свързани със стреса. На общопрактикуващите лекари се пада задачата да открият причината. Те могат под формата на свободен разговор да питат пациентите си:"Как са нещата вкъщи?, "Справяте ли се с професионалните си задължения?", "Има ли нещо, което ви притеснява напоследък?" и др. Тези въпроси могат да открият хроничните стресорни фактори. А за да узнаят какви са начините на пациента за справяне с проблемите, лекарите трябва да питат "Когато сте под стрес, какво правите, за да се справите със ситуацията?", "Какви са вашите начини, за да изпитате удоволствие?" и др. А дали пациентите получават (и доколко) социална подкрепа, издават отговорите на въпросите: "Имате близък, на когото можете да разчитате при нужда?", "Склонен ли сте да потърсите помощ, когато сте в затруднена ситуация?."