Диагностика и терапия на посттравматичното стресово разстройство
Във всяка възраст може да се прояви ПТСР. То е най-разпространено сред военни, полицаи, пожарникари, летци, моряци. ...
Има безвредни лекове за повишената тревожност
Xомеопатичните медикаменти не потискат отрицателните емоции, а подпомагат човека сам да ги преодолее. Абсолютно безвредни са, с тях не се привиква и не водят до сънливост и до намаляване на способността за концентрация. ...
Tиковете са самоволни, ритмично повтарящи се бързи движения на групи от мускули. Обикновено вечер зачестяват, а по време на сън изчезват. Те могат да се задържат за кратко чрез концентрация, но при разсейване и при напрежение се появяват от ново и се засилват. Някои психолози смятат, че тиковете и несъзнателните движения са нужни на организма - за разтоварване от вътрешното напрежение.
Те са израз на нервна възбуда, на стаени чувства или мисли и разкриват някои черти от характера на личността. Хъмкане и покашляне по време на говорене, преглъщане преди всяко обаждане, почесване в областта на гърлото, преди да се вземе думата, издават комплекс за малоценност.
Чукане с пръсти по масата означава прекалена възбудимост или развита музикалност, но и егоизъм, лекомислие, разсеяност. Често поглаждане на веждите или брадичката издава склонност към лъжа и подмазвачество. Скубането на мустаците (ако има такива) говори за трудно вземане на решение или за липса на самоувереност. Подсмърчането е белег на песимизъм или комплекс за вина. Разглеждането на собствените нокти по време на разговор нерядко е признак за превземане, за неискреност.
Ритането на камъчета или други предмети по пътя е израз на буйна, необуздана фантазия или на неосъществени амбиции. Опипването на цигарата преди запалване издава снобизъм или лесна податливост на околните и модата. Навикът да се клатим на стола по време на говорене или четене е признак на несигурност. А ето още някои действия, които издават черти от нрава ни.
Склонността към употреба на прякори разкрива скрита злоба. Слабостта към повтаряне на едни и същи случки или анекдоти говори за проблеми с паметта или за подценяване на събеседниците. Навикът да се изписва собственото име върху забележими места е признак на повърхностност и комплексираност. Изкачването по стълби бегом е израз на непостоянство, силна чувствителност или големи амбиции. Прекалено честото поглеждане на часовника издава нервност, липса на чувство за време или разсеяност.
Играта с копчетата на събеседника разкрива инат или желание за налагане на собственото мнение. Гризенето на ноктите и хапането на устните говори за нервност или импулсивност.
