Най-общо казано, човешкият живот преминава през три основни стадия - стадий на растеж и развитие (от раждането до около 18-годишна възраст), стадий на зрелостта (до 65-годишна възраст) и стадий на старостта (над 65 години), като за съвременните хора последният стадий се оказва доста "плашещо" нещо. Древният човек се е страхувал неистово от гръмотевиците поради незнанието си, средновековният човек се е боял от прегрешението главно заради религиозните си убеждения, а днешният образован и не толкова вярващ човек се страхува от старостта! Това е така, защото в представите на достатъчно голяма част от хората днес младостта, красотата, привлекателният външен вид и щастието са взаимно свързани понятия, а никой не иска да бъде нещастен!

Определено може да се твърди, че страхът от остаряване има социално-икономическа, но и полова определеност. От него страдат най-вече жени с по-висок социално-икономически статус на възраст между 30 и 50 години, но в последно време се забелязва тенденция към снижаване на възрастта. Една 16-18- годишна манекенка например вече знае, че я очакват още 3-4 години успешна кариера и че трябва "да гребе с пълни шепи от живота", защото много скоро няма да е актуална.

Стареенето е субективен процес - някои започват да търсят белезите му твърде рано, а когато ги открият (който търси - намира) изпадат в състояние на паника. Всички знаем, че нашите мисли управляват живота ни, но не всички знаят, че мислите, породени от страха от старостта, отключват самия процес на стареене. С годините на лицата ни се изписва характерът ни, но и начинът ни на живот. Затова едни хора с напредване на възрастта придобиват благородно изражение, други добродушно, трети са изкривени от злоба, а върху четвърти "пороците" им са оставили отпечатъка си.

В някои случаи страхът от старостта придобива необичаен, но твърде устойчив характер и може да се превърне в геронтофобия (страх от остаряване, или омраза и/или/ страх от възрастните хора), независимо от доброто здравословно, физическо и икономическо състояние. В основата на безпокойството стоят натрапливите мисли за загубата на привлекателния външен вид, загубата на независимостта, загубата на партньора, нарушаването на мобилността, появата на болестите. Страхът, че с годините ще станат непривлекателни, дори отблъскващи, че партньорът им ще ги изостави заради някоя по-млада жена, се превръща в "убеденост", която търси потвърждението си във всяка новопоявила се бръчка или в показанията на кантара. Често резултатът от всичко това е самосъжаление, съпроводено с лесно запалима раздразнителност и депресивност, а изходът се търси в драстични диети, а и в кабинетите на пластичните хирурзи, пред които вече и у нас има "опашки".

Ако се страхувате от остаряването, но този сценарий не ви харесва, е наложително да промените начина си на мислене, защото младостта е преди всичко начин на мислене. Негативните мисли за старостта могат да повлияят по отрицателен начин на бъдещото ви здравословно състояние. Парадоксално е, но тези, които не се страхуват от старостта, остаряват по-красиво. Те се приемат такива, каквито са, и успяват да се наслаждават на живота си във всичките му възрасти. На тях им пределно ясно, че причината за стареенето е самият живот и че да градят самочувствието си на базата на външния си вид е най-малкото недалновидно, защото неизбежно един ден старостта ще ги настигне.

Когато престанете да се безпокоите и приемете факта, че няма как да бъдете вечно млади, ще повярвате, че човек може да изглежда добре на всяка възраст.