В последните години психотерапията става все по-актуална и популярна. Неин обект са предимно физически здрави индивиди, изпаднали в момент на криза: тъга, скептицизъм, невротични пристъпи, паническо разстройсто, депресия и т.н. Тези състояния са обект и на психиатрите. Психоаналитиците също прибягват до методите на психотерапията.

Психотерапевтът има за цел да разкрие и изясни причините, които са довели лицето до кризисното състояние. Първостепенната му задача е да окуражи страдащия и да му вдъхне доверие в благоприятния изход. Той търси алтернатива за излизане от кризата и я предлага на своя клиент, като го мотивира сам да овладее не само състоянието си, но да владее и собствената си съдба.

Повод за търсене на психотерапевт са не само епизодичните кризисни моменти. Много по-често това са повтарящите се неудачи в личния живот и във взаимоотношенията, както и неудовлетвореността от справянето с професионалните задължения. Не са редки и случаите, когато човек изпада в безизходица в резултат на възникнал конфликт и не намира сили в себе си да се извини, а това чувство го измъчва и потиска.

Особено необходима е психотерапията, когато лицето е изгубило близък човек, страда от сериозно заболяване, изживява раздяла с близък човек, загубило е работата си и т.н. В тези случаи психотерапевтът има огромната роля да ориентира лицето в емоционален план и да му даде конкретна алтернатива за бързо туширане на прекалените емоции, които могат да се отразят пагубно на здравето му.

От професионална психотерапия се нуждаят и лица, чиято неувереност в себе си води до тяхното тотално неудовлетворение от живота. Трудностите, които срещаме в ежедневието и невъзможността да се справим с тях водят до потиснатост, несигурност, апатия, включително - депресия, характеризираща се с безсъние, чувство за безизходица, безнадеждност, спадане на жизнения и психически тонус.

При състояния на депресия се наблюдават сложни биохимични процеси на мозъчно ниво. В такива случаи е необходимо и медикаментозно лечение, макар че своевременната психотерапевтична намеса в много случаи дава положителни резултати.

Неконтролираното поведение на гняв и възбуда при някои индивиди може да разруши всякакъв опит не само за справяне с тяхното психично състояние. Често при тях е невъзможен нормалният словесен контакт. Тук също, макар и с големи усилия, психотерапевтът би могъл да помогне.

Психотерапията е регистрирала забележителни успехи при хора, станали жертва на насилие. При тях особен отпечатък върху съзнанието им оставя чувството за вина. Пострадалият обвинява себе си за случилото се и това може напълно да срине психиката му. Себеобвинението, себеотхвърлянето, самоизолирането могат да го доведат до фатални граници. Пострадалият използва несъзнателно своята изолация и липсата на контакти с другите, надявайки се, че в по-късен етап това ще му помогне по някакъв начин да преживее негативните емоции, че спомените от преживяното ще избледнеят и че срамът от унижението ще бъде забравен. За съжаление, това едва ли ще му помогне, ако той не се подложи своевременно на психотерапевтични сеанси.

Без намесата на специалист дори привидно безобидните невропсихични разстройства могат да се проточат във времето, а впоследствие трудно се поддават на лечение.

Психотерапевтът трябва да е добър професионалист, компетентен, етичен, позитивен и с искрено желание да окаже максимална помощ. Прилагането на психотерапевтични процедури е много отговорна мисия. Понякога те са твърде труден и продължителен процес, но моралната награда на специалиста е, че още един човешки живот, една човешка съдба са спасени!