Когато се омъжих, току-що бях завършила право. Мечтаех за успешна кариера, но след сватбата много бързо се роди детето, така че за работа не можеше да става и дума. Сега дъщеря ни е вече на 3 годинки и на мен много ми се иска да започна работа. Но мъжът ми е категорично против това. Той дори казва, че ако тръгна на работа, ще трябва да се разделим. Как да постъпя?

Да ви е жива и здрава дъщеричката и да ви носи много радост и незабравими преживявания! Тя сигурно вече има готовността, но и зрелостта да тръгне на детска градина и е напълно естествено ти да искаш да започнеш работа. Ние, хората, имаме две базисни социални потребности, които се стремим да удовлетворяваме в живота си - потребността ни от принадлежност и потребността ни от утвърждаване.

Първата ни дава сигурността - принадлежим на партньорската си връзка, принадлежим на семейството си, на някакъв приятелски кръг, но и на някакъв професионален кръг. Удовлетворената потребност от утвърждаване ни дава статуса/мястото в съответната група за принадлежност. Най-напред се утвърждаваме като човешки същества, след това се утвърждаваме като мъжественост или женственост, но търсим и своето професионално утвърждаване. Ти вече си създала семейство, утвърдила си се като жена и майка - напълно логично е да потърсиш и професионалното си реализиране.

Пиша всички тези неща, защото мъжът ти би могъл да се замисли над тях, вместо да поставя някакви ултиматуми. За съжаление в наши дни доста хора разбират изопачено потребността от принадлежност и я заменят с притежаването на "другия"! Принадлежност означава равнопоставеност, а притежанието е зависимост. Хората са се притежавали в далечния робовладелски строй, но все още съществуват мъже "демоде"!

Когато в една партньорска връзка съществува равнопоставеност, отсъства и финансовата зависимост.

Майчинството също би могло да бъде разглеждано от чисто професионален, но и от финансов аспект. Бих попитал всички мъже, които не желаят съпругите им да работят, как биха оценили майчинството и домакинстването като труд?! Но и дали са готови да плащат "заплата" на съпругите си при "договорни отношения" и размер, съответстващ на този, който съпругите биха могли да заработят, при условие че упражняват съответна професия! Доколкото знам, адвокатският труд е доста високо платен!

Можеш да се поинтересуваш какви са аргументите на съпруга ти за това противопоставяне, но и да изтъкнеш своите за желанието ти да работиш. Със сигурност твоите могат да изглеждат доста по-необорими и ако съпругът ти не признае това и не отстъпи, би станало напълно ясно, че става въпрос за стремеж за доминиране в отношенията ви, с последващото поставяне в зависимост. Така обикновено си стига до неудовлетвореност във взаимоотношенията и до чести семейни кризи. Предполагам, че и двамата не желаете това да се случи.

Сигурен съм, че би могла да отстоиш себе си! Успех!