Старостта не е повод за депресия
Тези, които не се боят от нея, успяват да се наслаждават на живота си във всичките му възрасти. ...
Депресията дебне амбициозните и самовзискателните
За много хора днес стресът се е превърнал в начин на живот. Наистина в даден етап от живота си всеки човек преживява някаква форма на стрес, но постоянното справяне със ситуации, налагащи максимални усилия, води след себе си физическо ...
Човек живее, за да удовлетворява потребностите си, да изживява удоволствието от това - казано по друг начин, той се мотивира в дейността си от някаква незадоволена потребност. Тази мотивация може да бъде породена от чувство на непълноценност (мотивация на дефицита), но може да бъде и в пряка връзка с желанието на човека за усъвършенстване (мотивация на развитието).
В основата и на двата типа мотивация стои неудовлетворената потребност. Но при първия тип човек изпитва недоволство, а при втория тип обикновено се стига до задоволство от живота. Човек може всеки ден да става сутрин от леглото и да се навива, да се мотивира за промяна на нещата в живота си, но ако мотивацията му е свързана с неговите дефицити, то успехът му клони към нулата.
Това е така, защото той започва да пресмята какво не му достига - пари, имоти, обич, като списъкът може да расте непрекъснато, постига се нещо, но веднага започва стремеж към друго. По този начин битието ни се превръща в непрекъсната борба с целите, които си поставяме, и така до пълно изтощение, като в крайна сметка животът ни отново може да изглежда непълноценен.
Когато животът ни е мотивиран от нагласата на ума за дефицитите ни, той не е в състояние да носи удовлетворение, защото съвременният човеке заразен от вируса "още". Някои казват, че "апетитът идва с яденето", но никой не говори за "наситата", за удоволствието от удовлетворената потребност от храна например. По този начин радостта от постигнатото изчезва, замества се от следващата цел, а човек се чувства неудовлетворен.
Другият тип мотивация (мотивация на развитието) може да бъде представена така: "Аз съм пълноценен човек, но не съм съвършен." Това е напълно естествено, защото съвършени, идеални хора няма, но "тук и сега" ние можем да бъдем пълноценни. А нали знаем,че "човек се учи докато е жив" - т. е. развитието и промяната са част от живота ни. Ние всеки ден се развиваме и променяме с изборите, които правим, а не в резултат на недостига и непълноценността си.
Мотивацията на развитието в крайна сметка променя начина, по който гледаме на постиженията си, но и на живота като цяло. Развитието е това, което ни подтиква към по-нататъшно израстване. Другият поглед прави невъзможна мотивацията на недостига ние търсим промяна, развитие, а не придобиване.
Фактът, че имаме неудовлетворени потребности, не превръща живота ни в непълноценен, а ни дава възможност да разгърнем потенциала на живота си, който се крие в триединството знание, умение, желание.
