Проблеми с общуването
Кризите в общуването могат да бъдат преодолени, ако опознаем невербалните послания при срещата на нашето Аз и другото Ти. ...
Депресията е нещо повече от лошо настроение
Hе всички хора, които са тъжни, са депресивни. Психиатричната диагноза депресивен епизод може да се постави, когато в продължение на повече от две седмици при пациента са ...
Човек живее, за да удовлетворява потребностите си, да изживява удоволствието от това - казано по друг начин, той се мотивира в дейността си от някаква незадоволена потребност. Тази мотивация може да бъде породена от чувство на непълноценност (мотивация на дефицита), но може да бъде и в пряка връзка с желанието на човека за усъвършенстване (мотивация на развитието).
В основата и на двата типа мотивация стои неудовлетворената потребност. Но при първия тип човек изпитва недоволство, а при втория тип обикновено се стига до задоволство от живота. Човек може всеки ден да става сутрин от леглото и да се навива, да се мотивира за промяна на нещата в живота си, но ако мотивацията му е свързана с неговите дефицити, то успехът му клони към нулата.
Това е така, защото той започва да пресмята какво не му достига - пари, имоти, обич, като списъкът може да расте непрекъснато, постига се нещо, но веднага започва стремеж към друго. По този начин битието ни се превръща в непрекъсната борба с целите, които си поставяме, и така до пълно изтощение, като в крайна сметка животът ни отново може да изглежда непълноценен.
Когато животът ни е мотивиран от нагласата на ума за дефицитите ни, той не е в състояние да носи удовлетворение, защото съвременният човеке заразен от вируса "още". Някои казват, че "апетитът идва с яденето", но никой не говори за "наситата", за удоволствието от удовлетворената потребност от храна например. По този начин радостта от постигнатото изчезва, замества се от следващата цел, а човек се чувства неудовлетворен.
Другият тип мотивация (мотивация на развитието) може да бъде представена така: "Аз съм пълноценен човек, но не съм съвършен." Това е напълно естествено, защото съвършени, идеални хора няма, но "тук и сега" ние можем да бъдем пълноценни. А нали знаем,че "човек се учи докато е жив" - т. е. развитието и промяната са част от живота ни. Ние всеки ден се развиваме и променяме с изборите, които правим, а не в резултат на недостига и непълноценността си.
Мотивацията на развитието в крайна сметка променя начина, по който гледаме на постиженията си, но и на живота като цяло. Развитието е това, което ни подтиква към по-нататъшно израстване. Другият поглед прави невъзможна мотивацията на недостига ние търсим промяна, развитие, а не придобиване.
Фактът, че имаме неудовлетворени потребности, не превръща живота ни в непълноценен, а ни дава възможност да разгърнем потенциала на живота си, който се крие в триединството знание, умение, желание.
