Лятото наближава, а с него идва и времето за напълно заслужения отдих. Оказва се обаче, че съвременният динамичен, но и достатъчно невротичен човек не е в състояние да си почива. В мисълта му се е загнездила идеята, че почивката е отпускане, а то води след себе си загубата на контрол над нещата, която от своя страна поражда и други загуби - позиции, статус, пари.

Последните са ни нужни, за да си починем "качествено", но докато си почиваме. Порочен кръг, от който е много трудно да се излезе. По-лесно ни се струва да променим природата - нощите стават по-къси, ще ни се денонощието да има поне 26 часа. Все по-често се чува изразът "Нямам време да....", но човек е природно същество и тялото му не е програмирано да издържа на подобни динамика, ритъм и натоварвания.

Организмичността ни функционира на основата на един естествен природен биоритъм, където се редуват фазата на "контракция" (напрежение) и фазата на "дистенция" - (отпускане). Всеки орган, всяка клетка от тялото ни следва този биоритъм: симпатикотония - парасимпатикотония. Всеки мускул спазва този принцип, като се редуват работа с отпускане.

Ако един мускул не се отпусне докрай, той не успява да включи след това в работната си фаза неотпуснатата част. По този начин постепенно неизползваната част от мускула атрофира. Това касае всяка клетка в организмичността на човека и така бавно, но уверено съвременният човек "атрофира". Ето защо все по-често се чуват диагнозите "хронична умора" или "невроза на изчерпването".

Без отпускане, без почивка, във всяка следваща фаза от живота ни "коефициентът ни на полезно действие" намалява, защото отсъства моментът на "презареждане". Съвременният човек се стреми към "бързината" - бързо се храним, бързо караме все по-бързите си коли, бързо ходим, бързо си взимаме един душ, бързо работим, бързо правим секс, но и бързо умираме.

Организмичността ни "крещи" от умора, но ние не се вслушваме в телата си, или когато го направим, вече е късно и започваме отново по най-бързия начин да се справяме с различните симптоми на страдание на телата ни - за всяко неразположе - ние си има хапче, за да се завъртим отново в порочния кръг.

Отново парадоксално, но в общуването на работното място все по- често се чува фразата "Чакай малко!". Дразним се от нея, но именно тя ще ни даде възможносттада се върнем към спазването на онзи природен биоритъм, който би ни гарантирал психическото ни равновесие и телесно здраве. Всеки един от нас има своя начин за отпускане и почивка, проблемът е да си ги позволим. Да си позволим да направим нещо, което е напълно естествено, да намерим време за себе си и да попитаме телата и душите си какво искат, от какво се нуждаят! След това да се вслушаме в тези нужди и да си разрешим да излезем от стереотипията на динамичното, но и стресово всекидневие.