Физическа активност помага в борбата със стреса

Физическа активност помага в борбата със стреса

Cпоред една от многото дефиниции на стреса той представлява състояние на физическо, емоционално или психическо напрежение, което причинява значителни физиологични и биологични промени. Със своята комплексна реакция в отговор на външните дразнения организмът се опитва да запази равновесието си. Индивидуалната проява е част от общия адаптационен синдром, описан от канадския лекар от австрийски произход Ханс Селие.

Според неговата теория реакцията на организъм, подложен на стрес, преминава през три фази - на тревога, на съпротива и на изтощение. До последната се стига при продължителното въздействие на стресорния агент и невъзможността на организма да се справи с него. Трябва да се има предвид обаче, че съществуват различни видове и степени на стреса, като не всички са вредни за човека.

Стресът не е самостоятелно заболяване. Той може да причини различни болестни симптоми, а понякога и да повиши риска от заболяване. Когато мозъкът ни възприема като заплаха даден факт, обстоятелство или предмет, тялото освобождава голямо количество хормони, които водят до т. нар. реакция "битка или бягство". Щом заплахата отмине, организмът се връща към нормалното си състояние. При човек, подложен на хроничен стрес, първите симптоми са относително слаби - хронично главоболие, повишаване податливостта към настинки.

С течение на времето, прекарано под въздействието на стресовия фактор, започват да се появяват повече и по-сериозни здравословни отклонения. Възможно е те да предизвикат депресия, косопад, сърдечно-съдови заболявания, диабет, затлъстяване, психични и сексуални проблеми, стомашно-чревни заболявания и неоплазми. В условията на стрес в организма протичат поредица от реакции, водещи до освобождаване на хормони. В крайна сметка се стига до повишаване нивото на глюкокортикоидите, секретирани от надбъбречната жлеза.

Продължителното задържане на това състояние може да причини активиране на катаболизма (намаляващ мускулната сила) и повишаване на инсулиновата резистентност, което може да доведе до развитие на диабет. Ако страдащи от захарна болест бъдат подложени на стрес, е възможно да се влоши гликемичният контрол.

Здравни теми

Деца

Лечение

Кожа

Стрес

Тийнейджър

Умора

Жени

Депресия

Витамини

Любов

Сърце

Рак

Имунитет

Секс

Мозък

Очи

Родител

Храна

Бебе

Работа

Дете

Отношения

Мед

Грип

Хормони

Упражнения

Хранене

Сън

Зъб

Билки

Главоболие

Възпитание

Плодове

Мъж

Рани

Инсулт

Зеленчуци

Психотерапия

Инфаркт

Училище

Семейство

Диабет

Пикочен мехур

Кръв

Имунната система

Вируси

Сърбеж

Антиоксиданти

Мотивация

Кръвно

Психика

Възраст

Влагалище

Болка

Гръбначен стълб

Стави

Страх

Уважение

Лице

Пубертет

Инфекции

Зъби

Запек

Око

Повръщане

Масаж

Гръб

Алергия

Температура

Тумор

Стомах

Напрежение

Парене

Венци

Кал

Кариес

Кашлица

Простата

Самочувствие

Крака

Зъбен камък

Спорт

Матка

Гадене

Зъбна плака

Стареене

Холестерол

Диета

Емоция

Бъбреци

Компютър

Почивка

Менопауза

Менструация

Бременност

Астма

Целулит

Грижи

Маска

Приятелство

Море

Кръвно налягане

Кръвоносен съд

Общуване

Безплодие

Диагностика

Гърч

Зависимост

Хемороиди

Слънце

Яйчници

Ученик

Зачервяване

Безсъние

Бръчки

Болести

Мазнини

Поведение

Самооценка

Рана