Депресията е нещо повече от лошо настроение
Hе всички хора, които са тъжни, са депресивни. Психиатричната диагноза депресивен епизод може да се постави, когато в продължение на повече от две седмици при пациента са ...
Съпрузите на жените с по-големи доходи кръшкат
Мъжете, материално зависими от своите жени или приятелки, са склонни към изневяра пет пъти повече. ...
Cпоред една от многото дефиниции на стреса той представлява състояние на физическо, емоционално или психическо напрежение, което причинява значителни физиологични и биологични промени. Със своята комплексна реакция в отговор на външните дразнения организмът се опитва да запази равновесието си. Индивидуалната проява е част от общия адаптационен синдром, описан от канадския лекар от австрийски произход Ханс Селие.
Според неговата теория реакцията на организъм, подложен на стрес, преминава през три фази - на тревога, на съпротива и на изтощение. До последната се стига при продължителното въздействие на стресорния агент и невъзможността на организма да се справи с него. Трябва да се има предвид обаче, че съществуват различни видове и степени на стреса, като не всички са вредни за човека.
Стресът не е самостоятелно заболяване. Той може да причини различни болестни симптоми, а понякога и да повиши риска от заболяване. Когато мозъкът ни възприема като заплаха даден факт, обстоятелство или предмет, тялото освобождава голямо количество хормони, които водят до т. нар. реакция "битка или бягство". Щом заплахата отмине, организмът се връща към нормалното си състояние. При човек, подложен на хроничен стрес, първите симптоми са относително слаби - хронично главоболие, повишаване податливостта към настинки.
С течение на времето, прекарано под въздействието на стресовия фактор, започват да се появяват повече и по-сериозни здравословни отклонения. Възможно е те да предизвикат депресия, косопад, сърдечно-съдови заболявания, диабет, затлъстяване, психични и сексуални проблеми, стомашно-чревни заболявания и неоплазми. В условията на стрес в организма протичат поредица от реакции, водещи до освобождаване на хормони. В крайна сметка се стига до повишаване нивото на глюкокортикоидите, секретирани от надбъбречната жлеза.
Продължителното задържане на това състояние може да причини активиране на катаболизма (намаляващ мускулната сила) и повишаване на инсулиновата резистентност, което може да доведе до развитие на диабет. Ако страдащи от захарна болест бъдат подложени на стрес, е възможно да се влоши гликемичният контрол.
