Завистта удря като бумеранг завистника
Тя се поражда от лошо възпитание в детството. В основата и ниска самооценка, а стаено чувство за несправедливост. Психолозите смятат, че завистта възниква още в ранна възраст, провокирана от постоянното изтъкване на достойнствата на другите ...
Здравето е в хармонията между тяло, мисъл и душа
Човекът е единство от три същности и те са неделими, независимо от споровете между лекари, психолози и теолози ...
Много трудно биха могли да се систематизират всички страници, изписани за хиперактивността при децата. От този факт произтичат и затрудненията при еднозначното дефиниране на понятието "хиперактивност". Почти всички симптоми на хиперактивните деца, описани в тези "безброй страници", могат да бъдат открити и при останалите деца, като разликата се състои в комбинацията и степента на проявление.
За съжаление днес голяма част от хората "искат" да бъдат диагностицирани и при най-малкия проблем. А да се слагат диагнози (етикети), се оказва доста лесно. За една уморена от работа учителка например половината от класа са хиперактивни деца! Впоследствие може да се окаже, че в тази група са попаднали голяма част от надарените или от любознателните деца, които не се вписват в по-консервативните норми за добро поведение.
Когато едно дете си ляга късно и спи малко, но пък има богат речников фонд, с който "досажда" на възрастните с неспирните си въпроси, преценени от тях като твърде сложни за възрастта му, то може да бъде определено като хиперактивно. Или когато детето има невероятна, но избирателна памет, извънредно развито чувство за справедливост и се стреми да я търси във всичко, дори уличавайки възрастните от обкръжението си. Или когато се отнася към себе си и към околните с късащ нервите перфекционизъм. Такова дете също може да бъде хиперактивно, но може и само да е много надарено.
Независимо от затрудненията по наименованието и дефинирането, проблемът с хиперактивността без съмнение съществува и е в състояние да доведе до отчаяние родители, учители и не на последно място - самите деца. Този проблем през последните години се е превърнал в най-разпространеното разстройство в поведението при децата и вече достига епидемични размери.
Цялата симптоматика при хиперактивните деца показва, от една страна, колко разнообразни са характеристиките на поведение, а от друга - колко са неспецифични тези характеристики. Обстоятелството, което прави всички критерии за оценка толкова несигурни, се състои във факта, че всички деца понякога правят подобни неща, хиперактивните деца обаче вършат такива неща постоянно. Те са прекалено весели или ядосани, превъзбудени и неспокойни, бутат се навсякъде, прекъсват, изобщо живеят на по-високи обороти от обкръжението си, но всичко това се дължи на основното разстройство, характеризиращо заболяването - на вниманието. Липсва им внимание. Това ги прави много различни от изискванията за унифициране в днешно време, но да си различен, не означава, че си болен. Защото, ако се предостави на едно дете това, което му липсва - внимание, то проблемът с хиперактивността може да бъде преодолян.
