Kлептоманията е неустоим порив да се открадне нещо, от което в действителност човек няма нужда. Става дума за сериозно психично разстройство и ако то не се лекува, може да се отрази негативно върху живота на страдащите от него. Мнозина изпитват скрит срам, защото се страхуват да потърсят психиатрична помощ. Статистиката показва, че при своевременно и адекватно лечение в много голяма степен се прекъсва цикълът на натрапливи кражби.

Клептоманията трябва да се разграничава от джебчийството и склонността към кражби, тъй като при нея липсва материалната изгода. Симптомите, които я издават, са:

мощен импулс да се открадне нещо, без мотив на печалба или изгода;
усещане за повишаващо се напрежение преди извършване на кражбата;
чувство на задоволство по време на кражбата;
чувство на силна вина и срам от извършеното.

Епизодите на клептомания възникват спонтанно, без да са предварително планирани (за разлика от истинските кражби). Може да се предизвикат от стресогенно събитие, например разгорещен спор. Повечето страдащи крадат на публични места (молове или търговски центрове) и по-рядко от приятели и познати. Откраднатите вещи обикновено се складират на тайно място и никога не се използват. Предметите могат да бъдат подарени за благотворителни цели или дори тайно да бъдат върнати на местата, от които са били откраднати. Рядко хора с клептомания могат да крадат едни и същи дребни неща напр. бельо. В тези случаи заболяването включва белези на фетишизъм. Ако подозирате, че ваш близък има такъв проблем, трябва да знаете, че той е на психиатрична основа, а не е черта на характера, затова не подхождайте с обвинения и укори.

Причините за това разстройство не са известни. Някои научни изследвания свързват клептоманията с промяната на синтеза в мозъка на някои невротрансмитери (серотонин). Серотонинът спомага за регулацията на настроението и емоциите. Други проучвания причисляват психичното разстройство към състоянията на зависимост и към обсесивно-компулсивните разстройства (различни натрапливости).

Клептоманията се проявява най-често в юношеска възраст, но понякога започва още в детството. Рисковите фактори са:

сериозни стресиращи събития - смърт на родител в ранна възраст и др.;
тежки травми на главата или мозъчни операции;
кръвни роднини, страдащи от клептомания, разстройства на настроението, зависимост или обсесивно-компулсивно разстройство.

Лечението на клептоманията е сложно и изисква едновременно приложение на медикаментозна терапия и на психотерапия. Медикаментозната включва при емане на антидепресанти от групата на блокаторите на обратния захват на серотонина (SSRIs), стабилизатори на настроението (предпазват от бърза смяна на настроението и импулсивни действия) и бензодиазепини, намаляващи тревожността и раздразнението. С последните трябва да се внимава, тъй като при по-продължителна употреба водят до зависимост.

Когнитивната поведенческа терапия показва най-добър ефект при лечение на клептомания. Най-общо тя помага за идентифициране на нездравосливните, негативни убеждения и поведения и замяната им с по-здравословни и полезни мисли. Много клептомани имат голяма полза от посещение на групи за взаимопомощ, базирани на метода на 12-те стъпки. Много е важно лечението да започне възможно най-рано. Това може да предпази личността от хронифициране на страданието, когато вече е много по-трудно то да бъде повлияно. Трябва да се знае, че клептоманията не може да отшуми от самосебе си и не се поддава на самолечение.

Ако не се вземат навременни мерки, психичното разстройство довежда до тежки емоционални, правни и финансови проблеми. Сред най-неприятните последици са: арест, ефективна присъда за кражба, депресия, злоупотреба с алкохол и психоактивни вещества, хранителни разстройства, тревожност, склонност към натрапливо пазаруване, мисли за самоубииство или извършване на самоубииство, социална изолация.