Съвременният начин на живот ни кара да потискаме непринудеността си, да контролираме своята спонтанност. Цената е твърде висока: боледуват телата ни, боледуват душите ни. Ако се опитаме да представим живота ни в една опростена схема, бихме могли да начертаем отсечка, в чието начало стои някаква потребност, а в края се намира удоволствието от задоволяването.

Ако имахме възможността да живеем по силата на тази праволинейност, вероятно нямаше да съществува психотерапия, защото щяхме да бъдем в състояние на непрекъснат душевен и физически комфорт. Просто щяхме да бъдем щастливи, защото щастието е равно на удоволствие. Така е при животните, така е било и при нашите предци, които са живеели по неписаните, но и единствено неоспорими закони на природата, на непринудеността, на спонтанността и подчинявайки се на принципитена реалността, удоволствието и властта.

Ние, еволюиралите съвременни хора, се опитваме да променяме природата, забраняваме си непринудеността и контролираме спонтанността. За всичко това обаче плащаме твърде висока цена - боледуват душите ни, боледуват и телата ни. Ние търсим изход от болестта и психотерапията съществува в резултат от това наше търсене. Има много определения на понятието "психотерапия", но едноот най-изчерпателните е, че психотерапията е лечение чрез психологични средства на проблеми от емоционален характер, при което психотерапевтът създава професионални отношения с пациента с цел да се премахнат, променят или забавят съществуващите у пациента симптоми, да се разграничат нарушенията в поведението, да се подкрепя, съдейства и подпомага позитивното израстване и развитие наличността на пациента.

Независимо от теоретичните постулати, стоящи в основата на дадено направление в психотерапията, разбирането на смисъла на нашето поведение, ограниченията, водещи до неудовлетвореност и разширяването на човешкия потенциал за движение по посока на удоволствието изразяват същността на всяко психотерапевтично въздействие. Да не забравяме, че щастието е равно на удоволствие, а най-естественото човешко състояние е щастието. Ако човек не се чувства щастлив поради съществуващи симптоми, които възпрепятстват активността му, за него психотерапията може да бъде необходимо условие за промяна на статуквото.

Но човек може да има потребността в определен момент от живота си да се "поглези", за да се почувства по-значим и утвърден, което е в състояние да го направи щастлив - за такъв човек психотерапията може да бъде "каприз". Има и немалко хора, непрекъснато изпитващи съмнения и колебания, които ги карат да си задават въпроси от типа "Щастлив ли съм?", "Мога ли да си позволя да бъда щастлив?","Какво е да си щастлив?"За тях психотерапията е просто "или", една възможност да намерят отговори на тези и на други въпроси, която в бъдеще може да определи за тях психотерапията като необходимост, но може и да се установи, че тя е просто "каприз".