Инфантилността е рожба на погрешно възпитание
Мъчителното нежелание да се вземе самостоятелно решение и да се поеме отговорност съпътства някои хора във всички възрасти - те си остават капризни, обидчиви и егоистични като деца. ...
Защо момчето не признава за своята приятелка
Мъжете трудно се обвързват, още повече, когато са млади. ...
Kоято и обява за работа да погледнем, ще видим, че всички работодатели поставят изискване за отговорност, прагматичност, самоконтрол, самоувереност, и разбира се, умение за работа в екип. За тях това са качествата, които имат стойност, независимо за каква дейност става въпрос. Кандидатите за работа също са наблегнали в своите СV-та на отговорността като качество, което притежават. Оказва се, че отговорността е нещо много важно за всеки човек, независимо на каква позиция се намира. Но знаем ли какво представлява отговорността, какво означава да си отговорен човек?
Ние доста често търсим отговорността за нещата, които се случват, в причините, факторите, които определят да се случват точно тези неща, а не други. По този начин избягваме от реалната отговорност и навлизаме в смехотворните "дебри" на псевдоотговорността. Примери за това - колкото искате: дъждът е отговорен за неприбраната реколта от слънчоглед, слънцето е отговорно за ниския добив на пшеница от декар и за покачването цените на брашното, високите летни температури са отговорни за авариите в електроснабдяването по Черноморието, а доста скоро студът може да бъде отговорен за същото, но в планинските курорти, икономическата криза е отговорна за състоянието, в което се намираме! Всичко това щеше да бъде смешно, но всъщност е много тъжно при наличието на толкова "отговорни" (псевдо) хора в държавата ни.
Отговорността е в човешките действия/бездействия и мотивацията за тях, пречупени през самосъзнанието, разума и морала на всеки човек. Реалната, съдържателната страна на отговорността всеки сам определя, но и запазва за себе си. Затова няма нито един политик, който да признае отговорността си за неизпълнено предизборно обещание. По този начин, тръгнала от вътрешния свят на всеки един човек, отговорността се очертава и описва от обществените норми и порядки, за да стигне до своята стандартизация в законодателството. (Затова за псевдоотговорните хора законите не важат.)
Отговорността е съществена част от човешкото възприемане на действителността и като такава тя е част от себепознанието и самоопределението на всеки един от нас. Ако човек повиши степента си на себепознание, то той би могъл да повиши и отговорността си: "Познай себе си!". Отговорността расте с покачване на адекватността във възприятията на личността, с повишаването на нейните възможности, с разума и позицията.
