Хората в напреднала възраст, поради настъпилите физиологични и органични изменения, боледуват в една или в друга степен от различни хронични заболявания. Тяхното наблюдение и лечение представлява медико-социален проблем и изисква неотложни грижи. Те се нуждаят от системно и продължително лечение, като едно от основните изисквания е спазването на хигиенно-диетичен режим. Ако не се прилагат необходимите оздравителни мероприятия, болестните състояния в третата възраст протичат с известни обостряния и периоди на влошаване. Това причинява у страдащите невропсихични разстройства, а нерядко - и чувство на безизходица, безпомощност и депресия. Пониженият психически тонус се отразява неблагоприятно върху протичането на хроничните заболявания. Това важи особено за самотните възрастни хора над 70-75 години.

Емоционалните разстройства у хората в напреднала възраст, дължащи се преди всичко на соматичните хронични заболявания, се характеризират с депресия, песимизъм, необикновено вълнение и безпокойство, страх пред неизвестността от изхода на хронифициралия процес, апатия, безсъние. Всички тези симптоми водят до липса на апетит, телесна слабост, отслабване на паметта, разсеяност. Такава е картината на разтревожения и същевременно депресиран хронично страдащ човек. Разбира се, че освен с емоционалния стрес, предизвикан от заболяванията, тези болни се сблъскват със социални проблеми, които ги травмират допълнително и още повече усложняват статуса им.

Ранното откриване и вземането на своевременни мерки за лечението на емоционалните разстройства у хората в третата възраст е един от важните елементи на цялостния лечебен процес.

Преди всичко се налага да бъдат изяснени кои фактори травматизират психиката на болния възрастен човек. Това обикновено може да се разкрие още при първото посещение на болния при лекаря. За възникването на емоционалните разстройства у хората в напреднала възраст провокиращи фактори могат да се окажат конфликтите в семействата, недоразуменията с по-младите членове на фамилията, евентуални нещастни случаи в семейството и т.н. Тези житейски ситуации могат да рефлектират твърде болезнено у много възрастния човек, тъй като неговият болен организъм не е способен на бърза реактивност и трудно се адаптира към промените в заобикалящия го свят. Така у него може да възникне и да се развие завладяващо чувство на неадекватност, безпомощност и безнадеждност. И чак когато бъдат отстранени истинските източници за неговото чувство на безпокойство, страх, безизходица и песимизъм, може да се прогнозира, че депресията му може да бъде овладяна и да се разчита на сравнително по-бързо възстановяване на психическия тонус.

Всичко това изисква близките на такива болни възрастни хора да бъдат много внимателни и да проявяват загриженост по отношение тяхното здравословно състояние.

Много важно условие е самите болни да почувстват, че могат да се осланят на тяхната безрезервна помощ и подкрепа. Невинаги се налага да се прибягва до медикаментозно лечение. Достатъчно е към болния човек на преклонна възраст да се проявява топло отношение, внимание, грижовност и да се осигури подходяща обстановка, изключваща възможността за поява на стресови фактори, които биха могли да предизвикат отново емоционални разстройства у възрастния човек. Ролята на семейната среда играе първостепенна роля за повишаване на неговия емоционален тонус. С поведението си по-младите и по-силните трябва да утвърждават у възрастния чувството на уважение и признание, зачитайки неговата личност, като му засвидетелстват цялата си обич и готовност да се грижат за него. А ако състоянието му позволява, според възможностите му да му възлагат лека, позната и обичана от него домашна работа. Това ще поддържа неговото самочувствие. Много полезно за възрастните е тяхното внимание да бъде ангажирано и с интелектуална дейност - четене на подходящи книги, решаване на кръстословици, игра на шах.

Тактът и уважението са по-целебни и от най-мощните лекарства. Те укрепват психиката и дават увереност на болния възрастен човек, че той е полезен за семейството и обществото!

Само в случаите, когато се забележи влошаване на състоянието, трябва да се потърси съвет от психиатър или психотерапевт.