Хората, които спъват успеха ви на работното място
Може да си много добър специалист, а не успяваш да напреднеш в работата. ...
Завистта удря като бумеранг завистника
Тя се поражда от лошо възпитание в детството. В основата и ниска самооценка, а стаено чувство за несправедливост. Психолозите смятат, че завистта възниква още в ранна възраст, провокирана от постоянното изтъкване на достойнствата на другите ...
Когато се разбираш чудесно с новия си партньор и искаш час по-скоро да заживеете заедно, трябва да се обърнещ внимание и на един много важен въпрос - дали детето ще може да понесе тази промяна.
Всички тийнейджъри преминават през период на ужасна арогантност, обясняват психолозите. Обикновено той отминава за година-две. Положението обаче може да излезе извън контрол, ако в този момент юношата преживее травмиращо събитие. А всяко дете се притеснява, че ще бъде пренебрегнато, когато родителят му си намери приятел/ка.
Ревността е безспорната причина за подобно поведение. Макар че на теория юношата отхвърля всякаква намеса на майка си или баща си в своя живот, на практика той стои вкопчен в родителя си, защото още не е достатъчно зрял, за да поеме по свой собствен път.
Държи се лошо, за да му се обръща внимание. Не учи достатъчно, защото това е единственият начин да протестира срещу случващото се. Освен това, тъй като в този случай младежът е отглеждан от един родител, той несъзнателно изпитва едипов комплекс към него, независимо от пола му.
Вместо да губите време в празни приказки, се постарайте всячески да показвате на детето си, че носите в сърцето си достатъчно обич и за него, и за новия си партньор. На първо време прекарвайте поне половината от свободното си време само със сина или дъщеря си. Постепенно може да започнете по-често да ги събирате с любимия, но гледайте да не прекалявате. Предложете конкретни занимания - екскурзия, кино, театър, шопинг. Няма нужда да ги карате да водят дълги и задълбочени разговори, щом не се харесват. Постарайте се да ги внедрите в обща компания, например с други ваши роднини или с приятели, които тийнейджърът отдавна познава. Така напрежението ще се размие.
Не бива да се изкушавате да искате любовни съвети от сина или дъщеря си. Не забравяйте, че не сте приятели, а родител и дете. По-добре дайте ясно да се разбере, че няма да се разделите с партньора си. Само така, малко по малко, юношата ще започне да го възприема като част от пейзажа. В бъдеще, когато установи, че любимият ви не е заплаха за него, дори има вероятност двамата да се сприятелят.
