Bсички сме съгласни, че човек се учи, докато е жив, но обикновено имаме съпротиви да се учим от някого, който има по-малко жизнен опит от нас,

а още по-трудно бихме приели, че децата ни могат да ни научат на доста полезни за нас неща. Та нали ние като родители сме призвани и отговорни да възпитаваме и учим децата си! Понякога се възприемаме толкова насериозно, че не си даваме сметка за куп абсолютно безполезни и дори алогични неща, на които държим детето ни да се научи. Вместо това бихме могли да наблюдаваме децата си и да научим много неща от тях.

Ето някои от безценните "детски уроци":

Да се вслушва и разбира потребностите на организмичността си, е присъщо за всяко дете. То яде, когато е гладно, но се съпротивлява срещу "много полезните" според нас храни, които не му харесват. Ние, възрастните, често се храним с неща, които не обичаме, но целта да свалим пет килограма например ни кара да преглъщаме с "усмивка" напълно безвкусното ястие.

Детето може много лесно да се ядоса, обиди или разстрои, понякога и от нещо много незначително. Но лошото му настроение трае кратко и след няколко минути то е забравило за случилото се и отново е готово за забавления и игри. Ние, възрастните, можем да таим в себе си обидите и разочарованията с дни, месеци, че дори и години. Ако и в способността да забравяме лошото се поучим от децата си, животът ни би бил значително по-лесен.

Детето може да повтаря едно и също действие безброй пъти - слуша една и съща приказка или песничка, сглобява и разглобява строителя, съблича и облича куклата и всеки път му е интересно. За него удоволствието е в правенето на нещото, в самото действие. Ако и ние се научим да се отнасяме по този начин към еднообразната си работа например, то удовлетвореността от нея би заместила скуката.

Детето усеща кога е уморено и знае как да си почива. То може да заспи веднага, във всякакви пози - легнало, седнало, а понякога и право - усеща, че няма повече сили и иска да си ги възстанови, като си почива. Ние, възрастните, дори и уморени, все гледаме да довършим още нещо и докато уж си почиваме, можем да сготвим или изчистим.

След като си е починало, детето е енергично и активно - ако може да тича, то няма да ходи спокойно. Ако и ние се научим да бъдем по-активни, животът ни би бил доста по-разнообразен.

Детето е способно да превърне и най-скучното нещо в игра. Измисля си нови правила и персонажи, въображението и фантазията му работят на пълни обороти и досадното миене на зъбите се превръща в забавление, а омразното разтребване на стаята си е направо игра. По този начин детето запазва интереса си към това, което прави. От това също бихме могли да се поучим и да превърнем рутинното чистене например в танц и забавление.
Детето може бавно и методично да закопчава копчетата на ризката си, сякаш напук на вечно бързащия родител. Детето обикновено не мисли за времето,
когато се занимава с нещо, което му е интересно. Това от своя страна подпомага развитието на уменията и способностите му, а и намалява стреса. Един съвременен родител бърза дори когато няма за какво и закъде да припира. Да се разхождаш безцелно по улиците или в парка, не е загуба на време, а начин да се почувстваш отново човек.

Детето прави куп глупости според родителите си - пълзи по пода, когато може да ходи, лае като куче или подскача като маймуна, въобразява си, че е "нинджа" или "Батман", залива се от смях и се търкаля по земята. Ние, възрастните, когато се чувстваме напрегнати и тревожни, ходим на тренинги, където правим същите неща, но за това си плащаме. А просто можем да си играем и да правим същите "глупости" с децата си. Освен че ще ни излезе по-евтино, ще успеем и да се разтоварим психически и емоционално. Нека не забравяме, че всеки от нас е бил дете, и да не се "притес