Психотерапията лекува със силата на словото

Психотерапията лекува със силата на словото

Големият проблем у нас, е че все още хората бъркат психотерапията с психиатрията. Психотерапията не се занимава (с някои изключения) с тежки психични разстройства и не се базира на медикаментозно лечение. Хората, които се подлагат на психотерапия, не е необходимо да имат изявен психиатричен проблем. Това често са здрави люде с житейски затруднения, с които не могат да се справят сами.

Работата на психотерапевта е именно да им помогне да стигнат до намиране на собствено решение на трудностите и от там до снемане на психичното напрежение и страдание. Погрешно е схващането, че психотерапевтът дава съвети или готови рецепти и модели на действие на своите пациенти. Той само ги подпомага в тяхното "себеизлекуване".

Нежеланието да се обърнат към психотерапевт е налице дори у хора, които имат достатъчно сериозни психически проблеми. То е свързано с факта, че търсенето на специализирана помощ обикновено се възприема от тях като нещо притеснително и срамно. Много българи имат разбирането, че консултацията с психотерапевт ги превръща едва ли не в по-долна категория хора, дава им усещането, че са безпомощнии болни. Все още у нас срещата с психотерапевт буди страх и срам. Сред най-честите проблеми, заради които българинът търси психологична помощ, са наличието на различни видове страхове, фобии, зависимости, усещане на потиснатост, депресии, преживяването на житейски кризи, проблеми в партньорството, в брачните взаимоотношения или в отношенията родители-деца.

Жени са преобладаващата част от посетителите на психотерапевтичните кабинети у нас. Това е напълно логично и закономерно явление, тъй като традиционно е възприето, че женствеността предполага проява на слабост и търсене на подкрепа и помощ. Мъжете в България рядко търсят услугите на психотерапевт. Причина за това е разбирането, че мъжкият пол традиционно се приема за силен, а признаването на невъзможност за справяне с житейските несгоди би било възприето като проява на немъжественост. Поради това мъжете рядко се подлагат на психотерапия или ако го направят, то е за много по-кратък периодот време.

Словото притежава много силна целебна сила. То може както да разболява, така и да лекува. Неслучайно от незапомнени времена хората са се доверявали на различни народни лечители и врачки, които всъщност са използвали примитивни психотерапевтични практики. Професията на психотерапевта е свързана с непрекъснат стремеж към себеопознаване и себеусъвършенстване. Има студенти, които се отказват още в самото начало, защото разбират, че за да станеш психотерапевт, е необходимо да изминеш дългия и труден път на собственото себеопознаване; път, който продължава през целия живот. Голяма част от хората, престрашили се да потърсят специализирана психологична помощ, се отказват още при първите няколко посещения. Това е така,защото повечето хора имат нереална преценказа своята личност и процесът на "проглеждане в себе си", т.е. на изграждането на един правдив Аз-образ, е свързан с разрушаването на редица заблуди и илюзии, градени с години. А това е доста трудоемък и натоварващ процес за личността.

Но е всъщност механизмът, по който действа психотерапията като метод. Когато човек успее да види реално своята същност и да оцени адекватно своите характеристики и слабости, своите страхове и задръжки, той е готов да преосмисли нагласите и навиците си и да промени някои от поведенческите си прояви. Целият този механизъм обикновено трае с години. Разбира се, във всяка психотерапия има раннии бързи ефекти. Нерядко са случаите, когато външните симптоми и проблеми се разрешават, пациентът получава облекчение и прекратява посещенията си при психотерапевта.

Психичните проблеми имат дълбока основа и тези симптоми, които са на повърхността и лесно се разрешават, са само "върхът на айсберга". Има пациенти, които, веднъж тръгнали си след "успешна" терапия, след време се връщат с възобновени оплаквания. Никога не казваме на пациентите си дали да спрат или да продължат психотерапията. Човек трябва да чувства в себе си проблема и този проблем да му бъде стимул за собствената терапия. Несъществува момент или период, който да е обективно подходящ, за да се потърси консултация с психотерапевт. Няма правило за това, с колко посещения или с каква продължителност да е психичната терапия.

Психотерапията в помощ на родитeлитe

Много често родителите изпитват затруднения по отношение на разбирателството с децата или във връзка с тяхното възпитание. Истина е, че точно родителите най-често са в основата на проблемите на своите деца, но това не означава, че те трябва да бъдат обвинявани за това. Защото възпитанието на децата в по съществената си част не е въпрос на практически действия, а опира до самата същност на родителите.

Човек трудно може дабъде "научен" да е добър родител, но има някои предписания и практически насоки, които могат да бъдат полезни, като например:

  • За структурирането на психичния апарат най-важни са първите3-4 години от живота.
  • Кърмачето трябва дабъде отбито около шестия месец, най-късно до края на първата година.
  • Към края на първата година детето е добре да бъде отделено от родителите в друга стая. Това трябва да стане най-късно до края на втората му година.
  • За доброто психично развитие на децата е важно родителите да се обичат и желаят сексуално.
  • Не е добре да се допускат баби и дядовци, както и други роднини и близки в семейните взаимоотношения.
  • Колкото родителите са по-зрели, толкова по-добро е развитието на детето (добра зрелост се постига понякога само с помощта на психотерапията).
  • Боят е забранен като възпитателно средство - не дава добри резултати.
  • Налагането да се спазват правила със сила е допустимо, когато става въпрос за много важни неща.
  • Насилието е различно от прилагането на сила. Насилие има когато детето е принуждавано да изпълнява родителски капризи, а не закони (правила).
  • Родителите трябва да подкрепят постепенно развитието на самостоятелност у децата си от самото начало. Това трябва да е адекватно на възрастта и възможностите на детето.
  • Не забравяйте, че законът изисква от децата ви да бъдатвъзрастни на 18 години!
  • Пубертетът и юношеството са трудни възрасти, защото тогава децата се изправят пред проблема да се превърнат в мъже и жени.
  • Родителите могат да помогнат на юношите, като ги подкрепят, но не абдикират от родителските си задължения (до 18 г.) напълно.
  • Винаги се консултирайте със специалист,за предпочитане психотерапевт, когато имате съмнения, че нещо не е наред!

Здравни теми

Деца

Лечение

Кожа

Стрес

Тийнейджър

Умора

Жени

Депресия

Витамини

Сърце

Имунитет

Любов

Мозък

Рак

Секс

Очи

Родител

Храна

Бебе

Хормони

Работа

Грип

Дете

Зъб

Отношения

Мед

Главоболие

Хранене

Упражнения

Сън

Билки

Зеленчуци

Възпитание

Плодове

Мъж

Рани

Инсулт

Психотерапия

Диабет

Инфаркт

Училище

Имунната система

Пикочен мехур

Семейство

Кръв

Антиоксиданти

Вируси

Кръвно

Сърбеж

Мотивация

Самочувствие

Психика

Възраст

Влагалище

Венци

Болка

Гръбначен стълб

Стави

Страх

Уважение

Лице

Пубертет

Емоция

Инфекции

Зъби

Запек

Око

Повръщане

Масаж

Гръб

Алергия

Температура

Тумор

Стомах

Напрежение

Парене

Стареене

Кал

Кариес

Кашлица

Простата

Крака

Зъбен камък

Спорт

Холестерол

Матка

Гадене

Зъбна плака

Диета

Бъбреци

Кръвно налягане

Компютър

Почивка

Менопауза

Менструация

Бременност

Астма

Целулит

Грижи

Маска

Приятелство

Море

Зелен чай

Зависимост

Диагностика

Гърч

Безплодие

Настинка

Общуване

Кръвоносен съд

Хемороиди

Слънце

Яйчници

Ученик

Зачервяване

Мазнини

Отслабване

Поведение

Самооценка

Безсъние