Аутизмът е тежко разстройство на развитието, което засяга най-вече начина, по който детето възприема и взаимодейства със заобикалящата го действителност. Аутистичните деца са със значително ограничени възможности за социално общуване и като правило избягват човешкия контакт. Съществуват редица проучвания, които доказват, че при момчетата аутистичните симптоми са четири пъти по често наблюдавани, отколкото при момичетата. Децата може да изглеждат с напълно нормално развитие до третата си година, преди появата на някои от симптомите да накара родителите да забележат, че поведението им не е нормално. Това значително затруднява ранната диагностика, а от там - и своевременната терапевтична интервенция.

Независимо от множеството проучвания, причините за аутизма все още не са ясно дефинирани и изяснени. Като цяло много учени защитават идеята, че аутизмът е генетично заболяване или че именно проявата на редица гени води до симптомите и протичането му, но все още няма убедителни доказателства точно кои фактори отключват действието на тези гени. Неврологичните изследвания регистрират биохимични, структурни и генетични аномалии на мозъка при деца с аутизъм, но в някои случаи причините изобщо не могат да бъдат открити, а за диагностицирането на аутизма не съществуват разработени тестове. Обикновено е необходимо продължително наблюдение и изучаване на особеностите на детето, като диапазонът на сила и проявление на симптомите при аутистичните деца е твърде голям. Поведението може и да се изменя с течение на времето, като симптомите променят характера или силата си на проявление. Често децата с аутизъм имат и други заболявания, свързани с функционирането на мозъка. Но това не означава, че всички аутистични деца са умствено изостанали, макар че една значителна част от тях наистина имат такива проблеми.

Всичко дотук в голяма степен обяснява липсата на доказано ефективни терапевтични средства при аутистичните деца. Независимо от това, при полагането на специални и индивидуални грижи много от симптомите могат да бъдат лекувани и децата да подобрят своето поведение с течение на времето, като в по-леки случаи може да се достигне до независимо и напълно самостоятелно справяне в ежедневното функциониране.

Желателно е след коректното диагностициране да се изработи индивидуален терапевтичен план, съобразен с оптималния потенциал на отделното дете, съдържащ поведенчески и възпитателни мероприятия, наблягане върху развитието на говора и социалното поведение. В този план е необходимо включването на цялото близко обкръжение на детето, защото от съвместните действия на семейството с учителите и специалистите (лекари, психолози, логопеди, педагози) в огромна степен зависи постигането на поставените цели - намаляване на поведенческите симптоми и подпомагане развитието на детето, обучение в умения за самообгрижване. В някои случаи може да се окаже необходима и медикаментозна терапия, въпреки че засега няма специфично медикаментозно средство за лечение на аутизма. То може да бъде използвано, за да намали хиперактивността, да разреди стереотипите, себевглъбеността, да понижи степента на раздразнителност.

Терапевтичната практика доказва, че структурираното обкръжение в комбинация с различни поведенчески техники представлява най-ефективният метод за повлияване на аутистичните деца, като много често от обучението на родителите и тренирането на уменията за поведенческа модификация зависи степента на подобрение във функционирането на аутистичното дете.