Загрижени в динамичното си всекидневие, ние доста често не забелязваме една "зараза", която се разпростира с огромна бързина и опустошава душите ни - неврозата на властта. Ако успеем да я видим, то по-често я намираме у другите и никога у себе си.

Всички хора, които се стремят към власт, безусловно притежават специфичен тип невротичност с определена симптоматика - страх от изоставяне, страх от отпускане, страх от проява на емоционалност и чувственост.

Човек се прикрива зад маската на властващ и губи връзка с реалността, където могат да се изживяват удоволствия, да се изпитва любов към другия. Често се стига дотам, че в изкривената, двусмислена реалност се ражда идеята, че този, който доставя удоволствие, трябва да бъде завладян, притежаван, да се властва над него и ако може, "завинаги". Някога целта е била да се изпита удоволствие и радост от общуването с другия, като в това общуване/връзка са се удовлетворявали потребностите от принадлежност, от утвърждаване, от храна, от ласка и секс. Но неусетно нещата се променят, желанието да се доминира на всяка цена се разпростира както в материалното, така и в нематериалното. Парите и вещите се превръщат в средство за утвърждаване, а хората от приобщавани към общите идеи стават притежавани, служещи единствено и само на "властващия", като "поле за изява" на властта."Властващият" сравнително бързо стига до убеждението, че ако замести своята индивидуална мощ със социална, то доминирането над другия би било гарантиран, а тази гаранция би го предпазила от реални или въображаеми загуби.

Така постепенно в съзнанието му се оформя уравнението: власт (социална мощ) = удоволствие.

Той започва да се прави на "силен", но губи своята уникалност и неусетно усилията му се насочват към висок статус, маркови вещи, управление на подчинени, висок рейтинг и непрекъснат стремеж към показност. С всичко това придобива власт, която носи още власт.

Във всяка една ситуация се търси позицията "отгоре" - мачка се всичко наоколо, цената няма значение. Важното е да изглежда силен и непобедим и ако може - отново "завинаги".

Такъв човек става недоверчив, тревожен и колкото повече натрупва опит във властта, толкова повече се страхува да не изгуби контрола над взаимоотношенията с другите. Властта престава да бъде средство, с което може да се достигне до удоволствието, а се превръща в цел, постигането на която носи радост и щастие, но то обикновено е "менте". Неизбежно настъпват и мрачните дни на болестта, а заразата се разпростира и върху децата. Във взаимоотношенията се настаняват трайно ревността, алчността, интригантството, фалшът и лицемерието, като това е само част от цената, която плаща заразеният от неврозата на властта.