Броденето из магазините в моловете може да се превърне в зависимост, подобна на наркоманията. Непреодолимото влечение към пазаруване изразява стаено душевно страдание

Със сигурност няма "градски" тийнейджър, който да не е стъпвал в никнещите като гъби по време на криза молове в София и другите големи градове. Но определено има доста млади хора, които не са стъпвали на Витоша например или пък в някоя спортна зала. Дори по улиците на столицата ни се срещат все по-малко младежи. Човек би се замислил какво се е случило с девиза на града ни "Расте, но не старее!". Защото младежта е в тези огромни халета с хаотично натъпкани магазини и заведения.

Много страници се изписаха, че съвременният свят е завладян от консуматорството, и за съжаление вече започнахме да свикваме, че всичко може да се продава и купува. На това успяхме да научим и децата си, а те сравнително лесно се ориентираха къде могат да се случват тези неща - в моловете! В тях има всичко - от напълно ненужни неща до мечтаните "маркови стоки", изложени в лъскави витрини, на доста високи цени. По-голямата част от децата нямат представа за стойността на парите, но изпитват непреодолимо желание да си купят поредното модно парцалче от мола.

В една или друга степен всички ние сме подложени на най-различни рекламни атаки и неусетно при голяма част от хората се изгражда натрапчива нужда от пазаруване на всичко рекламирано.

Обикновено човек пазарува, за да задоволи някакви свои потребности. Но непрекъснатото бродене по магазините може да се превърне и в зависимост, наподобяваща зависимостта при наркоманите.

Едва ли има родител, който да не се притеснява и тревожи, когато заподозре детето си, че пуши марихуана например. Обаче голяма част от родителите не обръщат нужното внимание, когато разберат, че децата им прекарват часове в близкия мол. Дори понякога им предлагат една съботна или неделна разходка по магазините в него с шеговития израз "да си направим една шопинг-терапия", като се купува поредното количество напълно ненужни предмети! А все по-често за просперитета на един човек се съди по броя на лъскавите торбички, с които излиза от магазина.

Лекотата, с която се купуват всички тези вещи, прави впечатление на децата и те започват да копират поведението на родителите си.

Възможно е да се стигне дотам, че у подрастващите да се формира натрапливо желание да притежават дадено нещо на всяка цена. Ако им се отказват пари за него, те дори могат и да бръкнат в портфейла на някой от родителите си.

Когато желанието на едно дете да притежава нещо е неудовлетворено, освен неговата нервна възбуда, може да се констатира и наличието на чисто физическо неразположение - често главоболие, необяснима умора, изпотяване. Това са сигурни маркери, че детето се е превърнало в шопин-маниак. В повечето случаи зад непреодолимото влечение към пазаруване стоят депресия, стрес, липса на разбиране и споделяне, дефицит от обич, които като цяло изразяват едно душевно страдание. Както и при другите видове зависимо поведение, децата обикновено не осъзнават, че поведението им е деструктивно и близките им трябва да потъсят адекватна терапевтична помощ.

Според едно от последните проучвания цели 33% от запитаните отговарят, че имат склонност да си купуват ненужни предмети, а всички те имат деца, които все по-често забелязваме да се шляят безцелно в "придобивката" на съвременния начин на живот, наречена мол! "Искаме да се загубите!, казва един от дизайнерите на голям мол в САЩ при откриването му.

Нека направим така, че да не загубим децата си в нашите молове.