Гениталната хламидиаза е една от най-разпространените полово предавани болести. Това е хронична инфекция, причинена от микроорганизъм, наречен хламидия (Chlamydia trachomatis). Хламидиите заемат междинно положение между вируси и бактерии - те живеят вътреклетъчно (като вирусите) и са чувствителни към антибиотици (като бактериите).

Заболяването е особено коварно, защото протича почти безсимптомно и води до тежки последици и стерилитет. Засяга предимно половата система, но могат да бъдат увредени и други органи - очи (конюнктивит), стави (артрит), бял дроб (пневмонии), черен дроб (възпаление и сраствания на чернодробната капсула). Гениталната хламидиаза има инкубационен период (от заразяването до клиничната изява на заболяването) от 1 до 3 седмици. Може да се предаде и по време на раждане от болна майка на новороденото.

При мъжете хламидиазата се характеризира с възпаление на пикочния канал (неспецифичен уретрит), на простатната жлеза (простатит) и семенните каналчета (епидидимит). При остра инфекция е възможно да се появи и оскъден слузно-гноен или слузно-стъкловиден секрет от уретрата. При хронифициране на състоянието леко се проявяват следните симптоми: слаба тъпа болка в кръста, често уриниране, дискомфорт при уриниране, тежест в областта на простатата, особено при пълен пикочен мехур, сърбеж в пикочния канал, преждевременно семеизпразване, дискомфорт. Хроничната инфекция води до увреждане на спермата и до стерилитет. В повечето случаи засегнатите въобще не разбират, че са болни от генитална хламидиаза.

При жените оплакванията са дискретни и често пъти въобще не се усещат от пациентката: оскъдно влагалищно течение, парене, болезненост и странен дискомфорт при полов акт. Усложненията са много сериозни: хронично възпаление на маточната шийка, матката, маточните тръби или яйчниците, водещо до стерилитет; хронична тазова възпалителна болест. Хламидиазата крие голям риск, когато засегне млади жени, защото може да доведе до сраствания, а впоследствие и до стерилитет. Възможно е да се образува т. нар. "раничка" на шийката на матката, която с течение на времето да прерасне в онкологично заболяване. Коагулацията на такава раничка, без да е излекувана хламидийната инфекция, води до навлизане в дълбочина на инфекцията и незарастване на коагулирания участък. Затова периодично трябва да се провежда рутинно изследване за наличие на хламидия.

Доказването на инфекцията се извършва с индиректен тест. Задължително се изследват двете антитела срещу хламидията - IgG (маркер за хронична хламидиаза) и IgM (маркер за остра хламидиаза). След като се излекува хламидийната инфекция, IgG може да спада много бавно (нормализирането става в рамките на 1-2 години). Точно затова еднократното установяване на повишен IgG няма диагностична стойност. Друг изпитан метод за диагностициране е прилагането на директен експресен тест (резултатът излиза за около 20 минути) - изследва се секрет от шийката на матката или от пикочния канал на мъжа, за да се установят антигени на хламидия. Има и други по-добри методи (културелен, имунофлуоресцентен, ДНК-анализ), но те са много трудоемки и скъпи, затова не се използват във всекидневната практика.

Лечението се провежда от специалист. Прилагат се специфични антибиотици, като резултатът от терапията се държи под контрол.