Женското лице е прозорец към душата
Казват, че очите са прозорец към душата на човека, че по външността му може много да се съди за неговия характер. ...
Мозъкът различава романтичната любов от секса
Хората често наричат любовта болест или лудост. Силното чувство може да раздели влюбения от близки и приятели, както и да промени обичайното му поведение. ...
През 60-те - 70-те години на миналия век социално отворените бракове бяха обявени в някои страни за "браковете на бъдещето", в които семейните отношения могат да бъдат хармонизирани с идеята за равнопоставеност между членовете в семейството. За жалост или за радост, заложената у човека ревност, както и нееднозначното отношение към брака в различните страни, до голяма степен провалиха този най-либерален (на теория) "семеен проект", включващ на малко по-късен етап и сексуално отворените бракове.
В САЩ, където броят на сексуално отворените бракове е най-голям, съотношението е: 1 брак - 1 развод. В Европа, с изключение на Скандинавските страни, където почти 50% от хората никога не са сключвали брак, съотношението е все още в полза на брака, независимо от неговата форма. И въпреки либерализирането на разводите, техният брой намалява, но намалява и броят на сексуално отворените бракове.
В Южна Европа бракът е уважавана институция и все още е предпочитана форма на отношения. Така е поради силното влияние на църквата и заради чувството за сигурност, което бракът дава, но не и в сексуално отворен вид.
Като бивша социалистическа република България заема средно положение.Ние спадаме към южните страни както като манталитет, така и като разбирания.
В миналото в рамките на турската империя бракът спомага за съхраняването на етническата ни идентичност, а по време на социализма разведените са дискриминирани в редица отношения. Днес и у нас на сексуално отворения брак започна да се гледа като на успешна "антикризисна мярка". Но тази "успеваемост" се съхрани за по-дълго време само при по-високо образовани партньори, като по взаимна договореност (съгласие) единият или и двамата съпрузи поддържат сексуални връзки извън брака, но с "твърдата убеденост и декларативност", че емоционалната ангажираност си остава в брака.
При сексуално отворените бракове не се говори за "изневяра", защото тя не предполага съгласие!
Масово се популяризира схващането, че да си щастлив в брака си, не е достатъчно, ако можеш да се сетиш за дадена ситуация, в която би могъл да си още по-щастлив. В повечето случаи това търсене на "по-голямо щастие" продължава 1-2 години и напълно логично след това бракът се затваря временно, постоянно или се разпада. Разпада се, ако възникне ревност или когато извънбрачната връзка стане емоционално ангажираща, а съгласието се оказва само декларативно: единият дава съгласие от страх да не загуби другия.
Съществува мнение, че сексуално отвореният брак функционира, ако е отворен само от едната страна - тази на мъжа/съпруга, защото все още не можем да се отървем от "мачовското" наследство на доминираното от мъжа общество. И със сигурност идеята за сексуално отворения брак се е зародила в главата на мъжа, с която той да може да легитимира сексуалните си изневери.
Привържениците на такъв тип семейни отношения упорито разделят физическото привличане и душевната привързаност.
В идеалния си вариант сексуално отвореният брак би могъл да преведе партньорите през много приключения и да се стигне до спокойни старини, но реално той е изпълнен с непредсказуеми трудности и опасности. Няма как да се предскаже по какъв начин ще се държи дори и "най-провереният" партньор.
Рискът от болести, предавани по полов път, независимо от съвременните предпазни средства, си остава твърде голям.
По време на поредния си "флирт" всеки от съпрузите може да срещне нова по-голяма и вълнуваща любов, която да прерасне в традиционен "затворен" брак. Провалът на сексуално отворените бракове е показателен по отношение на трудностите, свързани с поддържането на множество връзки. Любовта е и ексклузивна, и всеобхватна, а нейният субект/обект има уникален статут и изисква пълното ни внимание. Наличието на множество сексуални партньори може да направи невъзможно запазването на тази ексклузивност, което обикновено води до намаляване на интензивността на емоциите. А отсъствието на твърда ангажираност може да застраши всеобхватната природа на любовта и в крайна сметка да възникне въпросът: дали това е дълбоката любовна връзка?
Сексуално отвореният брак е тънко и деликатно явление. Към него бихте могли да пристъпите само когато сте сигурни в партньора си толкова, колкото и в самия себе си.
Но задължително не се отнасяйте към него безгрижно, като към някаква нова модна тенденция, която искате да опитате, за да не съжалявате след това. Не бива и да се страхувате, ако забележите у себе си или у партньора си склонност към такава "сексуална отвореност". Защото ресурсът на откритите и откровени семейни отношения, основаващи се на взаимно доверие и любов, е твърде голям. Бихте могли да обсъдите с партньора си всичко това - все пак бракът винаги засяга и двамата. Просто приемете и помнете, че изборът си е ваш, но и последствията от него - също.