През 60-те - 70-те години на миналия век социално отворените бракове бяха обявени в някои страни за "браковете на бъдещето", в които семейните отношения могат да бъдат хармонизирани с идеята за равнопоставеност между членовете в семейството. За жалост или за радост, заложената у човека ревност, както и нееднозначното отношение към брака в различните страни, до голяма степен провалиха този най-либерален (на теория) "семеен проект", включващ на малко по-късен етап и сексуално отворените бракове.

В САЩ, където броят на сексуално отворените бракове е най-голям, съотношението е: 1 брак - 1 развод. В Европа, с изключение на Скандинавските страни, където почти 50% от хората никога не са сключвали брак, съотношението е все още в полза на брака, независимо от неговата форма. И въпреки либерализирането на разводите, техният брой намалява, но намалява и броят на сексуално отворените бракове.

В Южна Европа бракът е уважавана институция и все още е предпочитана форма на отношения. Така е поради силното влияние на църквата и заради чувството за сигурност, което бракът дава, но не и в сексуално отворен вид.

Като бивша социалистическа република България заема средно положение.Ние спадаме към южните страни както като манталитет, така и като разбирания.

В миналото в рамките на турската империя бракът спомага за съхраняването на етническата ни идентичност, а по време на социализма разведените са дискриминирани в редица отношения. Днес и у нас на сексуално отворения брак започна да се гледа като на успешна "антикризисна мярка". Но тази "успеваемост" се съхрани за по-дълго време само при по-високо образовани партньори, като по взаимна договореност (съгласие) единият или и двамата съпрузи поддържат сексуални връзки извън брака, но с "твърдата убеденост и декларативност", че емоционалната ангажираност си остава в брака.

При сексуално отворените бракове не се говори за "изневяра", защото тя не предполага съгласие!

Масово се популяризира схващането, че да си щастлив в брака си, не е достатъчно, ако можеш да се сетиш за дадена ситуация, в която би могъл да си още по-щастлив. В повечето случаи това търсене на "по-голямо щастие" продължава 1-2 години и напълно логично след това бракът се затваря временно, постоянно или се разпада. Разпада се, ако възникне ревност или когато извънбрачната връзка стане емоционално ангажираща, а съгласието се оказва само декларативно: единият дава съгласие от страх да не загуби другия.

Съществува мнение, че сексуално отвореният брак функционира, ако е отворен само от едната страна - тази на мъжа/съпруга, защото все още не можем да се отървем от "мачовското" наследство на доминираното от мъжа общество. И със сигурност идеята за сексуално отворения брак се е зародила в главата на мъжа, с която той да може да легитимира сексуалните си изневери.

Привържениците на такъв тип семейни отношения упорито разделят физическото привличане и душевната привързаност.

В идеалния си вариант сексуално отвореният брак би могъл да преведе партньорите през много приключения и да се стигне до спокойни старини, но реално той е изпълнен с непредсказуеми трудности и опасности. Няма как да се предскаже по какъв начин ще се държи дори и "най-провереният" партньор.

Рискът от болести, предавани по полов път, независимо от съвременните предпазни средства, си остава твърде голям.

По време на поредния си "флирт" всеки от съпрузите може да срещне нова по-голяма и вълнуваща любов, която да прерасне в традиционен "затворен" брак. Провалът на сексуално отворените бракове е показателен по отношение на трудностите, свързани с поддържането на множество връзки. Любовта е и ексклузивна, и всеобхватна, а нейният субект/обект има уникален статут и изисква пълното ни внимание. Наличието на множество сексуални партньори може да направи невъзможно запазването на тази ексклузивност, което обикновено води до намаляване на интензивността на емоциите. А отсъствието на твърда ангажираност може да застраши всеобхватната природа на любовта и в крайна сметка да възникне въпросът: дали това е дълбоката любовна връзка?

Сексуално отвореният брак е тънко и деликатно явление. Към него бихте могли да пристъпите само когато сте сигурни в партньора си толкова, колкото и в самия себе си.

Но задължително не се отнасяйте към него безгрижно, като към някаква нова модна тенденция, която искате да опитате, за да не съжалявате след това. Не бива и да се страхувате, ако забележите у себе си или у партньора си склонност към такава "сексуална отвореност". Защото ресурсът на откритите и откровени семейни отношения, основаващи се на взаимно доверие и любов, е твърде голям. Бихте могли да обсъдите с партньора си всичко това - все пак бракът винаги засяга и двамата. Просто приемете и помнете, че изборът си е ваш, но и последствията от него - също.