Как да се предпазваме от силните слънчеви лъчи

Дата: 2015-08-27 13:31:29, от: Здравко Здравков
Как да се предпазваме от силните слънчеви лъчи

Доста от българите и до ден днешен пренебрегват потребността от използването на слънцезащитни средства за кожата.

Как нашите баби и дядовци са живели без тях? - питат те. Отговорът е прост: промениха се две неща - от една страна, нашите навици за излагане на слънце, а от друга страна, се промени и самото слънце.

Как се промени слънцето? Всички знаем за т.нар. озонови дупки - те пропускат по-голямо количество ултравиолетови лъчи. А научните изследвания ясно доказаха, че ултравиолетовите А и Б лъчи са отговорни както за стареенето на кожата, така и за появата на кожни тумори. Напоследък има нови научни данни, които включват към този вид опасна радиация дори и лъчите от долната част на видимия спектър, които са много близки до ултравиолетовите.

Що се отнася до нашите навици за излагане на слънце, те също са много променени. Например през 1920-1930 г. жените са правили плаж все още с поли и с широки шапки. Днешната мода на монокините радва мъжките очи, но всъщност по този начин жените изложиха на слънчево въздействие една голяма площ от тялото си, места, които иначе никога не са виждали слънце.Това се отрази на статистиката на кожните тумори, като честотата им се увеличи, както и т. нар. фотостареене на кожата. От това не трябва да се съди, че всеки един човек, който се е излагал необмислено на слънце, ще развие рак на кожата, но всеки един такъв човек със сигурност ще развие т.нар. актинични кератози, които единствено и само говорят за неговата "слънчева биография", за стоенето на плажа по 10 часа в млада възраст.

Актиничната кератоза е малко твърдо образувание, което се появява там, където кожата е продължително изложена на слънчева светлина. Образуванието е преканцерозно и след години може да се изроди в рак на кожата. Актиничната кератоза се появява обикновено при хора със светла кожа. Най-често засяга лицето, скалпа, врата, горната част на гръдния кош, ръцете от лакътя до китката и задната част на дланта. Състоянието може да се избегне, като се ограничи престоят на директна слънчева светлина.

Друго, което се промени в навиците на милиони хора на планетата, включително и на българите, е пътуването до топлите страни. Ако преди кожата е била излагана на слънце само през лятото, то в днешно време тя получава слънчеви бани дори и по Нова година - по плажовете на далечни морски курорти, без да е подготвена за това през един преходен сезон. В резултат нерядко се получава изгаряне - един от най-рисковите фактори за развитие на малигнен меланом, който е от най-злокачествените тумори в човешката патология.

Промяната в силата на слънчевото лъчение и в нашите навици за излагане на него налага и вземането на адекватни мерки за защита на кожата. За целта се създадоха специални фотозащитни средства. Но за да бъде наистина ефективно тяхното използване, то трябва да става по определени правила. Естествено за предпочитане е слънцепредпазното средство да ни бъде препоръчано от дерматолог, който най-добре може да прецени спецификата на нашата кожа и от какъв точно фотопротектор се нуждаем. Най-сигурно е да си го закупим от аптеката.

Защитата срещу ултравиолетовите Б лъчи (UVB) се обозначава с познатия на повечето хора слънцезащитен фактор (SPF). Но на нашата кожа вредят и ултравиолетовите А лъчи (UVA), затова Европейската комисия вече изисква фотопротекторът да предпазва и от двата вида радиация. Ако това условие е спазено, върху него освен SPF се поставя и специално лого с изписано UVA в кръгче.

Според последните изисквания на ЕК слънцезащитните фактори са: ниски (6, 10), средни (15, 20, 25); високи (30, 50); много висок - 50+. Плюсът е, за да не се правят спекулации. Преди да влезе това правило на ЕК, имаше SPF 50, 52, 55, 64, 78, дори 100. А разликата във фотозащитите между SPF 50 и 100 е по-малко от 1%. Заради това се въведе 50+.

Най-високата фотозащита, която в момента може да се намери на пазара в ЕС, е SPF 50+ и УВА в кръгче.

Оттам нататък е добре да търсим водоустойчивост на фотопротектора. Трябва все пак да знаем, че за поставянето на надпис "водоустойчив" върху продукта се изисква след водна процедура той да запази само 50% от своя SPF. Ето защо съветът на специалистите е след водна процедура отново да нанасяме слънцезащитен крем. Много водоустойчивите фотопротектори запазват 75% и повече от SPF, само че те са по-мазни и повечето хора ги избягват.

Фотопротекторът се нанася върху кожата половин час преди излизане на слънце и при продължително излагане на преки слънчеви лъчи намазването с него се подновява на всеки два часа.

Изборът на слънцезащитния фактор зависи от типа кожа, от възрастта, от продължителността на престоя на слънце.

Първият тип кожа е на Пипи Дългото чорапче - светла кожа, често с лунички по нея, винаги изгаря, никога не образува тен. Вторият тип кожа също е светла, изгаря силно, почернява минимално (лек тен). Третият тип е светла, но изгаря умерено и почернява (получава среден тен). Четвъртият тип кожа е на щастливците, за които казваме, че имат 10 бани по рождение - маслинова или светлокафява, тя изгаря минимално, лесно образува тъмен тен. Петият тип кожа е на арабите, а шестият - на африканците. Хората с най-светла кожа, която бързо изгаря и не прави тен, трябва да използват слънцезащитни продукти с фактор 50+. Вторият тип също се нуждаят от висока защита. Хората с трети и четвърти тип кожа в градски условия, когато са навън за кратко време, могат да използват SPF от 15 до 25 - в зависимост от естествения си тен. Но ако отидат на плаж или на разходка в парка, факторът трябва да е по-висок - 30.

Освен това за всеки един тип кожно заболяване дерматологията препоръчва подходящата фотопротекция. Например има специална слънцезащитна козметика за акне, която не запушва порите. Разработена е фотопротекция и за розацея, за херпес и т.н. Отделно се отчита и спецификата на кожата на различните части на тялото. На лицето се нанасят дневни козметични кремове, които са с УВ защита, а на тялото - друг тип фотопротектори.

Децата задължително трябва да бъдат защитени със специалната фотопротекция за тях. Дори и тогава бебетата и малките деца не бива да се оставят на пряка слънчева светлина! Световната статистика е категорична: колкото повече изгаряния има човек като дете, толкова по-висок е рискът за развитие на меланом в късна възраст.

Слънцезащитните продукти са само една от многото мерки за предпазване от слънцето. Важно е също така да избягваме продължително излагане на слънце, да стоим на сянка във върховите часове на слънчева активност (11-15 часа), както и да носим шапка и слънчеви очила.

Здравни теми

Деца

Лечение

Кожа

Тийнейджър

Стрес

Умора

Жени

Депресия

Витамини

Любов

Сърце

Рак

Имунитет

Секс

Мозък

Очи

Родител

Храна

Бебе

Работа

Дете

Отношения

Мед

Грип

Хормони

Упражнения

Хранене

Сън

Зъб

Билки

Главоболие

Възпитание

Плодове

Мъж

Рани

Инсулт

Зеленчуци

Инфаркт

Психотерапия

Училище

Семейство

Пикочен мехур

Диабет

Кръв

Имунната система

Вируси

Сърбеж

Антиоксиданти

Мотивация

Кръвно

Психика

Възраст

Влагалище

Болка

Гръбначен стълб

Стави

Уважение

Лице

Пубертет

Инфекции

Зъби

Запек

Око

Повръщане

Масаж

Гръб

Алергия

Стомах

Страх

Температура

Тумор

Напрежение

Парене

Венци

Кал

Кариес

Кашлица

Простата

Самочувствие

Крака

Зъбен камък

Спорт

Матка

Зъбна плака

Стареене

Холестерол

Диета

Емоция

Бъбреци

Компютър

Почивка

Менопауза

Менструация

Бременност

Астма

Целулит

Грижи

Маска

Гадене

Приятелство

Море

Кръвно налягане

Кръвоносен съд

Общуване

Безплодие

Диагностика

Гърч

Зависимост

Хемороиди

Слънце

Яйчници

Ученик

Зачервяване

Безсъние

Бръчки

Болести

Мазнини

Поведение

Самооценка

Рана