През 1992 г. в някои държави започва частното банкиране на стволови клетки. И макар че събирането и съхранението им е много скъпо, съпружеските двойки, които се възползват от услугата, стават все повече в световен мащаб.

Първият български център за стволови клетки е открит през 1997 г. в Националния център по детска онкохематология, вече има такъв и в Националната специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания. Първата частна банка у нас отваря врати през 2005 г., сега има такива и в други акушеро-гинекологични болници. Над 2000 български семейства са замразили стволови клетки от новородените си бебета, съобщиха наскоро на пресконференция служители на най-голямата европейска компания за извличане и съхранение на стволови клетки. Процентът е висок в сравнение с населението на страни като Франция и Италия, в които частното банкиране е забранено.

Приложението им става все по-широко

През 1988 г. в Париж е направена първата в света трансплантация на стволови клетки. Пациентът е 5-годишно дете, страдащо от считаната дотогава за нелечима анемия на Франкони, а спасителните за него клетки са взети от пъпната връв на сестра му. Човекът още е в добро здраве.

От 2000 г. насам българските медици лекуват злокачествени хематологични заболявания, като осъществяват годишно по 80-100 трансплантации на стволови клетки. Успеваемостта на този тип терапия у нас е идентична с тази във всеки един европейски трансплантационен център, казват специалистите.

Медицинската общност възлага големи надежди и на приложението на стволовите клетки извън хематологията. През последните години са постигнати обещаващи резултати в лечението на болестта на Алцхаймер, Паркинсон, много неврологични и васкуларни заболявания, диабет, СПИН, инфаркт на миокарда, мултиплена склероза, детска церебрална парализа и т.н. Цялото изпитание на методиката и използването на стволовите клетки в различни области обаче засега е на етап предклинично проучване, защото не са събрани достатъчно данни, които да валидизират стопроцентовото им приложение при изброените заболявания. Резултатите обаче определено са обнадеждаващи.

Tемата за употребата на стволовите клетки усилено се коментира през последните години от специалистите по клетъчната терапия, тъканно инженерство, клинична имунология, микробиология и биотехнологии. Причината е, че тяхното имплантиране дава все по-обнадеждаващи резултати при редица доскоро считани за нелечими заболявания.

Стволовите клетки са своеобразни резервни части на многоклетъчните организми, тъй като благодарение на тях те постоянно се обновяват. Те са универсални, защото могат да се превръщат във всякакви други клетки и най-вече - в такива на кръвотворната система.

Терапията със стволови клетки се осъществява посредством трансплантация - вливането им по кръвен път. При т.нар. автоложна трансплантация техен източник е самият пациент. При алогенна (донорна) трансплантация те се вземат от дарител (донор).

Основните начини за събирането им са три. Първият е от костен мозък. При него се прави пункция на плоски кости, от които се извличат хемопоетични (родоначални) стволови клетки, т.е. такива, които дават началото на всички кръвни линии. Пункцията се прави под обща анестезия и крие съответните рискове.

Напоследък стволовите клетки много по-често се събират от периферна кръв. Манипулацията е по-неинвазивна, по-евтина, а и може да се повтаря значително по-често - докато се набави необходимият брой клетки. Този метод обаче има и недостатък - клетките са значително по-малко, отколкото в костния мозък. При автоложна трансплантация събирането им се осъществява само в моменти, когато пациентът е в сравнително добро здравословно състояние - т.нар. ремисия. Тогава и процентът им в периферната кръв е по-висок. Цялото кръвообращение на болния или на неговия донор, когато става дума за алогенна трансплантация, се прекарва през централен венозен катетър и преминава през т.нар. аферезен апарат. Той отделя необходимите клетки и връща останалата кръв в организма. Процедурата се повтаря 3-5 пъти, докато се набави необходимото количество клетки.

Третият метод, който е най-малко инвазивен, е събирането на стволови клетки от пъпна връв. В такъв случай те са с огромен потенциал, приложението им е по-широко, отколкото при предишните два метода, а пролиферативният (размножителният) им капацитет е много голям. Събирането им се извършва еднократно - щом бебето се роди и се пререже пъпната връв, още преди плацентата да падне (при естествено раждане) или да се извади (при секцио). Със специален сет се пунктира вената, която се намира в пъпната връв, и от нея се изтегля колкото е възможно повече кръв. Процедурата е безболезнена и не носи риск нито за майката, нито за бебето. Най-важното в случая е лекарският екип да е опитен, тъй като се изисква много бърза реакция - цялата процедура продължава едва няколко минути, казват специалистите.

Изтеглената кръв се съхранява в стерилен пластмасов сак и се транспортира в хладилна чанта до съответната специализирана лаборатория, в която стволовите клетки ще бъдат съхранявани. Отделят се няколко капки кръв, за да се провери каква е тяхната гъстота. След това кръвта се центрофугира и стволовите клетки се поставят в друг стерилен сак или в епруветка, когато количеството им е по-малко. Следва поетапното им замразяване в програмен замразител, така че максимално да се запази жизнеспособността им. Потапят се в течен азот, охладен до минус 196 градуса Целзий. Замразени по този начин, на практика те могат да се пазят до безкрай. Съхраняват се по няколко паралелни проби, които при необходимост се подлагат на допълнителни тестове - изследвания за съвместимост, за виталност, за инфекции.

През последните години стволови клетки могат да се извличат и от пулпа на млечни зъби, както и от тъканни фрагменти на пъпна връв.

Изключително важно е преди трансплантацията пациентът да бъде подготвен медикаментозно. Той се подлага на химиотерапия или едновременно на химио- и радиотерапия, за да се унищожи бластната популация (злокачествените клетки) в организма му. След това съхранените стволови клетки се размразяват и се вливат по венозен път. По този начин те създават началото на нова имунна и кръвотворна система. Обикновено трансплантацията се повтаря през няколко месеца, тъй като злокачествените кръвни заболявания рецидивират.

Не е възможно пациентът да отхвърли собствените си стволови клетки. Нещата обаче стават по-сложни, когато трансплантацията е алогенна. Доста трудно е да бъде намерен донор, чиито клетки да са напълно съвместими с тези на болния. По правило абсолютно идентични са само еднояйчните близнаци. Роднините по права линия (майка и баща), както и тези по съребрена линия (братя и сестри), имат само частична съвместимост. В зависимост от нейната степен специалистите могат предварително да определят шанса за успех на дадена трансплантация.

Специалистите са удебени, че бъдещето на медицината е във все по-широкото приложение на стволовите клетки, защото те позволяват на пациента да остане дълго време в ремисия и да се радва на добро качество на живот.