Oбикновено хората напълняват, защото поемат повече калории, отколкото изразходват. Но това не обяснява защо някои от тях дебелеят стремглаво дори и когато намаляват количеството храна до минимум, а други остават стройни, независимо че се тъпчат през целия ден.

Причините за затлъстяването са много и не напълно изяснени.

Почти със сигурност се знае, че натрупването на тлъстини около ханша и бедрата се дължи най-вече на разстройство на хормоналната функция на половите жлези, а отлагането им изолирано по крайниците - на смутено кръвоснабдяване. Мазнините по лицето, врата и раменния пояс се образуват поради непълно изгаряне на хранителните вещества и се свързват със смущения във функцията на надбъбречната жлеза. Когато пък има равномерно и генерализирано затлъстяване по цялото тяло, се предполага, че се касае за заболяване на нервната система с последващо разстройство и на метаболизма. Вероятно затова много от нервните и раздразнителни хора с необичайно наднормено тегло твърде често ядат, за да се успокоят.

Съществена роля за затлъстяването играят естествено преяждането и обездвижването на съвременния човек. При повишен внос на хранителни вещества и особено на въглехидрати, се активират ензимните системи, направляващи липогенетичните процеси, панкреасът се активира и "изсипва" огромни количества инсулин в кръвта. Този хормон от своя страна е един от най-мощните анаболни хормони в организма - от него зависи трансформирането на глюкозата в мазнини. Въглехидратите са не само източник на енергия, но и фактор, участващ в стимулирането на различни нива от липогенезата.

Хранителният ефект на дадени продукти не зависи от калорийното им съдържание, значение има също и хранителният режим. При едно и също калорийно съдържание еднократното и многократното хранене имат съвършено различен ефект. Обяснението идва от факта, че при еднократно хранене се освобождава рязко и в големи количества инсулин, който, както споменахме, спомага за натрупването на триглицериди. Това най-вече се наблюдава при т. нар. синдром на нощното хранене - консумирането на големи количества храна еднократно вечер.

Точката на балансиране на теглото не зависи само от външни фактори. Има цели генерации от дебели хора, което говори ясно за наследяване на предразполагащ към затлъстяване терен. Метаболитното затлъстяване се дължи на отклонения в обмяната на веществата, като се счита, че при него има наследствена обремененост. При този тип затлъстяване пациентите не променят значимо теглото си дори и след активен диетичен режим. Съществува и хипоталамичен тип затлъстяване, което се появява след прекарана черепна травма със засягане на т.нар. център на ситостта или след преболедуван енцефалит, менингит и други невроинфекции, протекли с висока температура.

В лечението на затлъстяването се включват диети, хирургични намеси или лекарствени средства. Правят се опити да се стопят мазнините, като в мастната тъкан се инжектират различни соли и след това разтопената мазнина се извлича от тялото. При този процес обаче се повреждат нервните окончания, а при по-възрастни хора кожата не може да прилегне към намаления обем. Хирурзите отстраняват и голяма част от т. нар. коремна престилка, но след такава интервенция мастната тъкан се разраства компенсаторно в други области. Извършват се операции и на стомаха и тънките черва, но тези радикални намеси са също с временен успех, тъй като стомахът проявява тенденция за разширение, а при по-голяма част от пациентите, на които е било приложено изрязване на тънките черва, се появяват разстройства в храносмилането, анемия, хиповитаминоза, заболявания на опорно-двигателния апарат, черния дроб, бъбреците.

В много случаи лекарите прибягват до медикаментозно лечение. Едни от препаратите имат свойството да потискат центъра на глада в хипоталамуса и да предотвратяват непреодолимото влечение към храна. Това са т. нар. анорексигенни средства. Те обаче предизвикват безсъние, повишена възбудимост, главоболие, жажда, запек, сухост в устата, промени в поведението. За съжаление след няколкоседмично приложение ефектът на тези лекарствени средства намалява и пациентите практикуват увеличение на дозировката, което представлява риск за сърдечно-съдовата система (учестява се сърдечната дейност и се повишава артериалното налягане). Затова те не се препоръчват за продължително лечение и при сърдечни, бъбречни и чернодробни увреждания, атеросклероза, болести на щитовидната жлеза и нервната система. Друг техен недостатък е, че могат да предизвикат привикване към тях, а след спирането им - реактивно силно повишен апетит и загуба на всяка надежда за окончателно избавяне от излишните килограми. Освен това тези лекарства водят до ускоряване процеса на стареене.

Друг тип медикаментозно лечение е с препарати от щитовидната жлеза и от предния дял на хипофизата, които обаче са нецелесъобразни освен в случаи, когато затлъстяването е придружено от хипофункция на щитовидната жлеза или при конституционална форма на затлъстяване. Те са противопоказани при много съпътстващи затлъстяването заболявания и се прилагат само под лекарски контрол.

Едни от най-безвредните и не по-малко ефикасни лекарствени средства, с които пълни хора биха могли да си помогнат при намаляване на теглото, са препарати с локално действие върху лигавицата на стомаха, като обемното му изпълване в случая играе основна роля. При използването на диуретици се губят само течности и се постига лъжливо намаляване теглото.

Активната физическа дейност регулира апетита, тъй като нормализира инсулиновото ниво. Спортът дава възможност на много органи и системи да съдействат за намаляването на мазнините. Повишава се производството на т. нар. биогенни амини - вещества, продуцирани от нервните клетки, които потискат чувството за глад. Активира се дейността на надбъбрека и черния дроб. А благодарение на упражненията, мастните клетки вливат в кръвта глицерол и мастни киселини, за да обезпечат енергийните нужди на организма. Самите мускули от своя страна стават по-чувствителни към инсулина и затова използват повече глюкоза от кръвта. По този начин нейните количества намаляват, а това е средство за редукцията и на триглицеридите.

Разковничето към нормалното телесно тегло е в равновесието между леката и разнообразна храна и физическите натоварвания. Опитайте се да направите от спорта часове за удоволствие и разтоварване, а не да играете по принуда. Потърсете скритите проблеми в неправилните навици на хранене. Човек сам може да ги контролира, защото самовъзпитанието е по силите на всекиго.