Днес стоматолозите от цял свят смятат, че е невъзможно само с механични средства да се постигне цялостното отстраняване на зъбната плака.

Особено недостъпни за четката и пастата са междузъбните пространства, където плаката се натрупва най-бързо и в най-големи количества. Това предизвиква възпаление на венечните папили - първи видим белег на микробнопредизвикания гингивит. Вече са създадени много средства за химическа инхибиция (потискане) на зъбната плака. С тях се цели превенцията на кариеса, който също е микробно предизвикан, лечението на възпалителните заболявания на гингивата и пародонта и най-вече поддържането на постигнатите лечебни резултати и предотвратяване на рецидивите.

Приложението на химическия контрол на зъбната плака е абсолютно належащо в случаите, в които пациентът не може да използва механичните средства: в стадий на реанимация след инфаркт, инсулт, шок и др.; при имобилизация на раменните стави след фрактури; при междучелюстни фиксации или поставяне на неподвижни ортодонтски апарати и мн. др.

Идеално би било да се използват средства, които да не позволяват заселването на микроорганизмите върху зъбно-венечните повърхности, но този път на въздействие е все още нерезултатен. Антимикробните средства засега имат много по-голямо превантивно действие, тъй като по-скоро не позволяват развитието на зъбната плака, отколкото да разграждат вече образувана и остаряла зъбна плака. Проблемът при създаването на препарати на базата на антимикробни средства е концентрацията на активното вещество, която да е плакоинхибираща, без да е токсична за оралните тъкани (нито при евентуално поглъщане). Активното вещество трябва и да се задържа продължително време в устната кухина.

Хлорхексидиновата група е най-проучена и най-широко прилагана. Хлорхексидинът предотвратява образуването на зъбната плака. Клинически препаратите не са токсични и не се натрупват в тъканите. Използват се разтвори за плакнене и за хидропроцедури, гелове, пасти за зъби, таблетки за смучене, спрейове и т.н.

Двукратното ежедневно плакнене с 10 ml разтвор на хлорхексидин (или смучене по 1 таблетка сутрин и вечер) довежда до почти цялостна инхибиция на плаката и на гингивалното възпаление. Антимикробният ефект трае най-малко 7 часа, като може да продължи и до 12 часа. Задържането на хлорхексидина за продължителен срок в устата води до жълтокафеникаво оцветяване на зъбните тъкани, езика и естетичните пломби, което стоматологът отстранява чрез полиране. По оцветяването лекарят може да разпознае дали пациентът спазва предписаните му профилактични мерки.

Други неудобства и странични явления са: лош вкус, разстройства във вкусовите усещания, чувство за горене и парене, по-рядко - ерозии на лигавицата, алергични реакции, разстройства в храносмилането, и особено рядко - подуване на паротидните жлези. Тези явления са сигнал за спиране на употребата на хлорхексидина.

При препарати с активна съставка цетилпиридинхлорид разтворите имат силно изразено плакоинхибиращо, а оттам и противовъзпалително действие. Използват се 2 пъти дневно за по около 30 секунди. Страничните явления са същите като при хлорхексидина.

Употребата на тимол и ментол, самостоятелно или в комбинация с различни етерични масла, зачестява през последните години.

Някои от най-известните препарати в САЩ съдържат тимол, евкалиптол, метилсалицилат, ментол, бензоена киселина, натриев цитрат, лимонена киселина и др. Те имат много добър ефект, но проблеми създава високото алкохолно съдържание, което дразни лигавиците и оголените зъбни шийки. Използва се за плакнене сутрин и вечер от лица над 12-годишна възраст.

Съществува български препарат на билкова основа с екстракти от невен и мента, чието бактерицидно действие е добре известно и се съчетава с противовъзпалителен, адстрингентен и дезодориращ ефект. Подобно въздействие има и друг препарат, при който метални соли са в комбинация с екстракт от смрадлика, ментол и етерични масла съдържа. Той има лечебно-профилактичен ефект, обусловен от синергичното действие на съставките му.

Внимавайте: препарати, съдържащи феноли (тимол, ментол и др.), не бива да попадат в ръцете на деца под 3-годишна възраст, тъй като черният им дроб не може да ги преработва.

След описването на основните химически средства за контрол на зъбната плака идва ред и на очистващото и масажиращо действие на несъдържащите захари дъвки.

А консумирането на дъвки, в чийто състав влизат захари, не само не намалява, а напротив, увеличава натрупването на зъбната плака.

Изборът на химични средства за системен контрол на зъбната плака трябва да става по препоръка на стоматолога, който ще прецени не само състоянието на устата, респ. пародонта и оралната хигиена, но ще се ориентира върху общото състояние на пациента (например, възможност за възникване на параалергия и др.). И досега най-използвано си остава механичното отстраняване на зъбната плака с четка и паста, както и с другите допълнителни средства.