Oт няколко десетилетия златният стандарт за образна диагностика на съдовите промени при атеросклероза е ангиографията (а при коронарните артерии - коронарографията). Тя представлява изследване на артериите с контрастно вещество, при което се визуализират участъците на стесняване (стеноза). Коронарографията е не само метод за диагностика, той може да бъде съчетан и с терапевтична балонна дилатация (разширяване) на съда. Последният метод спасява живота на пациентите, постъпили в интензивните кардиологични центрове. Статистиката сочи само около 0,1 % леталитет при коронарография.

Интраваскуларната ултразвукова диагностика е модерен метод за ултразвуково изследване на артериите, като се влиза с катетър с мини ултразвуков трансдюсер до мястото на изследването. По този начин още по-подробно се "вижда" атеросклеротичното увреждане и се преценява състоянието на съда.

Освен тези инвазивни методи съществува и възможността за изследване на кръвоносни съдове, които са разположени сравнително повърхностно под кожата. С други думи коронарните артерии могат да бъдат достигнати само чрез инвазивен начин, поради локализацията им, но други съдове, като общата сънна артерия, както и колянната, феморалната, илиачната и други артерии могат да се изследват неинвазивно (т.е. по безкръвен начин) през кожата.

През 1986 г. в Италия бе описан ултразвуков метод за изследване на ранни атеросклеротични промени - т.нар. определяне на дебелината на интима-медия на съдовата стена. Доказано бе, че с помощта на ултразвукова апаратура с висока разделителна способност може да се представи образно трислойната структура на артериалната стена и да се измерят двата вътрешни слоя - интима и медия. От 1996 г. методът бе обявен за общоприет начин за диагностика на ранна атеросклероза. Той бързо се популяризира в Германия и в момента се практикува от много домашни лекари за преценка на сърдечно-съдовото състояние на пациентите.

Чрез ултразвуковата диагностика се изобразяват и наличните атеросклеротични плаки в по-големите артерии. Съществуват методи за преценка на стабилността на плаките, например може да се види плака на общата сънна артерия. Подобни образувания са чести при диабетици и могат да станат изходно място за провокиране на инсулт. Освен големината на плаките и тяхната морфология цветният дуплекс позволява да се прецени до каква степен плаката се отразява на кръвния ток. С използване на доплер изследването може да се допълни, като се определи дали кръвният ток е значително променен. Известно е, че ако се проведе изследване само с доплер, могат да се регистрират главно напредналите атеросклеротични промени. Методът не е подходящ за диагностика на ранна атеросклероза. Разбира се, доплерът има място в диагностиката, тъй като е бърз, лесен, евтин и неинвазивен метод. Той обаче улавя само напредналата форма на заболяването.

България е сред страните с най-висока смъртност в света в резултат от атеросклеротични увреждания на сърдечните и особено на мозъчните съдове. Тревожен е фактът, че през последните години засегнати са все по-млади хора. Епидемиологичните наблюдения показват, че мъжете в България имат най-високо нарастване на сърдечно-съдовата смъртност в световен мащаб. Съвременната медицина е напреднала много в лечението на острите съдови инциденти, но въпреки това болестните увреждания обикновено са необратими и дори при добър изход от инфаркт или инсулт често остават трайни последици, нарушаващи качеството на живот.

Най-добрият начин за избягване последиците на атеросклерозата е нейната профилактика!

От изключително значение е правилният начин на живот. Главната роля се пада на здравословното хранене - трябва да се избягва преяждането, както и приемането на много животински мазнини и въглехидрати. Режимът на хранене трябва да е така прецезиран, че да не създава условия за наднормено тегло. Двигателната активност (спорт, туризъм), както и отказът от вредни навици, като тютюнопушене, употреба на алкохол и др., също са важни средства за профилактиката на атеросклерозата.