B България и в други страни, в които не се провежда ефективна профилактика на заболяванията на пародонта, при 95% от населението във възрастта над 25 години се установява кървене от венците. Този симптом е характерен както за възпалението на венците (гингивити), така и за заболяванията на зъбодържащия апарат (пародонтити). В резултат на многобройни изследвания на учени и стоматолози от цял свят се стигна до общото мнение, че заболяванията на венците, както и заболяванията на целия пародонтален апарат (венец, алвеоларна кост, цимент на корена и периодонтален лигамент, който свързва алвеолата със зъба) са бактериално предизвикани, а не дегенеративни по своята природа.

Причина за възникването на широко разпространения хроничен гингивит са микроорганизмите от постоянно образуващата се по зъбите зъбна  или бактериална плака (особено на границата на зъба и венеца). Само в 1 мг от нея се съдържат 250 000 000 микроорганизми, които предизвикват възпаление на венците чрез своите ензими, токсини и алергени. При занемаряване на устната хигиена количеството на зъбната плака нараства, а някои от микроорганизмите придобиват болестотворни качества. В период от 10-20 дни неизчетканата зъбна плака старее. Между 14-ия и 18-ия ден се заселват и представителите на животинските първаци - Ентамеба гингивалис и Трихомонас оралис. Тяхното наличие се приема като тест за лоша орална хигиена. Увреждащият потенциал на зъбната плака нараства, сред нея се установяват микроорганизми, които се смятат за пародонтопатогени. Като се минерализира, зъбната плака се превръща в надвенечен зъбен камък. Той се открива по езичната повърхност на долните предни зъби и по външната повърхност на горните кътници - там, където са изходните отвърстия на големите слюнчени жлези.

Когато микроорганизмите, преодолявайки локалната защита, се заселят в пространството под венеца и се образува подвенечният зъбен камък, възникват условия за прерастване на гингивита в пародонтит. Подвенечният зъбен камък е резултат от възпалението на венеца и на свой ред се включва в прогресирането на гингивита. Херметичността на зъбно-венечната връзка се нарушава, микроорганизмите навлизат в меките тъкани, започва възпаление на периодонталния лигамент, циментът некротизира по повърхността си, алвеоларната кост се разгражда и се формират пародонтални джобове. С времето стабилността на засегнатите зъби се нарушава, подвижността им нараства, последвана от загуба на зъби и поява на редица смущения (естетични, говорни, дъвкателни и др.). Заболелите кървящи или гноящи пародонтални единици често действат като огнища и застрашават отдалечени органи и системи.

Микроорганизмите, които обитават най-често пародонталните джобове, напоследък се обсъждат във връзка с инфаркта на миокарда, с образуването на атеросклеротичните плаки, със ставните заболявания и с преждевременното раждане на деца с поднормено тегло. Неестетичният вид на съзъбието и възпаленият пародонт, в съчетание с лошия дъх от устата, предизвикват комплексиране на личността, избягване на контакти, а при младите хора - трудно вграждане в социума.

Гингивалното възпаление много лесно възниква при понижаване на имунната защита (стрес, диабет, кръвни заболявания, по време или след остро или хронично заболяване, HIV- инфекции, вредна професионална среда, тютюнопушене, лъчетерапия и др.). Някои лекарствени средства за системна употреба, като антиепилептиците и други също предизвикват разрастване на гингивата. Не трябва да се пренебрегват и генетичните фактори.

Разбира се, не всеки гингивит прераства в пародонтит, но всеки хроничен пародонтит в зрялата възраст е започнал като гингивит. От това следва категоричният извод: превенцията на пародонтита означава преди всичко предотвратяване и/или своевременно лечение на гингивита. Това се осъществява чрез ежегодни прегледи и клинична профилактика, проведена от стоматолога, плюс активното съучастие на мотивирания, просветен и обучен в лични орално-хигиенни грижи пациент.