Приближаването на стойностите на горната и долната граница на кръвното налягане е проблем, който имат много хора. Важно е обаче да се уточни на какво ниво става "събирането" на границите. При случаи като 80/100 или 80/90 не се крие опасност и все пак те не трябва да се подминават без внимание. Най-често се дължат на нарушен баланс на вегетативната нервна система, която регулира процесите хранене, дишане, кръвообращение и др.

Обикновено потърпевшите са хипотоници. Правилната реакция при подобно състояние е да се вдигне горната граница. Добра работа ще свършат чаша кафе, чай или други течности. След това обаче не бива да пропускате да се консултирате с лекар. Дори когато със сърцето всичко е наред, нарушеното кръвообращение може да предизвика проблеми в сърдечната дейност. Опасно става, когато границите се приближат при високи стойности на кръвното налягане и за съжаление това са по-честите случаи.

По този начин се натоварват сърцето и кръвоносните съдове, мозъка и бъбреците, артериите могат да загубят еластичността си, съдовете да станат чупливи и да се стеснят отворите на съдовете с удебелени от калциеви отлагания стени. В такива случаи търсете специализирана помощ, защото няма медикамент, който да сваля само долната или само горната граница, а и "събирането" им не се съпътства от характерни болки.

Профилактично следете кръвното налягане, нивото на холестерола и състоянието на мозъчното кръвообращение и оросяване. Калориите в диетата зависят от пола и възрастта. Хранителният режим на всеки човек трябва да е добре балансиран и съобразен с индивидуалните му нужди. Той трябва да доставя основните хранителни вещества в препоръчваното разпределение: белтъчини (протеини) - 15 енергийни %, мазнини - не повечеот 30 енергийни %, въглехи- драти - 55 енергийни %. Количеството на приеманата храна и калории в дневното меню се определят в зависимост от теглото, ръста и физическата активност.

Необходимо е за всеки пациент да бъде изчислен индивидуалният индекс на телесна маса (ИТМ). Той се получава, като се раздели теглото (в килограми) на височината (в метри) на квадрат. При ИТМ, по-малък от 18,5, е налице поднормено тегло. Нормалното е при индекс на телесна маса между 18.5 - 24.9. Наднорменото тегло е в границите между 25 и 29.9, а затлъстяването - между 30-39.9. При ИТМ над 40 говорим за екстремно затлъстяване. Този важен показател определя калоража на диетичния режим.

При нормално тегло трябва да се приемат около 30 ккал/кг тегло. Хранителният прием се съобразява още с възрастта и с физическата активност. Децата на 1-3 годинки трябва да получат от храната 1300 ккал дневно, на 4-6 г. - 1800 ккал, на 7-9 г. - 2000ккал. След тази възраст започва да играе роля и полът. На момчетата на 10-12 г. са потребни 2250 ккал, а на момичетата - 2150. При 13-14 годишните калориите са съответно 2500 и 2300. Във възрастта 15-18 г. юношите трябва да си набавят по 3000 ккал, а девойките - по 2400.

Младежите между 19 и 24 г. вече се нуждаят от по-малко ккал - 2600, а младите дами - от 2200. От 25 до 50 г. силният пол трябва да приема средно 2400 ккал, дамите - 2000. В следващата възрастова група - 51-64 г. на мъжете "се полагат" 2200 ккал, на жените - 1800, а след 64 г. - съответно по 1900 и 1700 ккал. Бременните жени трябва да си набавят допълнително по 300 ккал, а кърмачките - по 650 ккал дневно в повече от обичайното. При поднормено тегло хранителните енергийни нужди са увеличени на 35-40 ккал/кг тегло. Когато е налице наднормено тегло, то трябва да се редуцира с помощта на ниско енергийна диета и увеличена физическа активност, съобразена с възрасттаи здравословното състояние.

Умерените, но постоянни диети постигат трайни резултати. Бързото и рязко отслабване е повече вредно, отколкото полезно. Драстичните диети завършват винаги с повторно напълняване (йо-йо ефект).