Фибромиалгията е сравнително неотдавна описано хронично заболяване на скелетната мускулатура. Проявява се с характерно удебеляване на отделни мускулни групи и със спазми на мускулни фибри. Заболяването влияе на хората физически, психически и социално. Всъщност фибромиалгията е сбор от симптоми и белези, които се явяват едновременно или последователно, но не са свързани със специфичен процес. Ето защо тя се счита за синдром, характеризиращ се с пъстра клинична картина, за която най-характерната черта е хроничната болка с периодични мускулни тикове (крампи), смущения в съня, главоболие и депресия.
По своята клинична картина фибромиалгията много прилича на синдрома на хроничната умора, при който водещ симптом е имунният дефицит - непосредствена причина за възникването на вирусни и бактериални инфекции от типа на Епщайн-Бар, херпесни инфекции, микоплазми и кандидомикози.

Фибромиалгията се характеризира с мускулна болка и хронична умора, особено изразена сутрин, мравучкане, мускулни крампи, невралгични болки, нарушен сън, отслабване на паметта, намалена концентрация на вниманието, неспокойствие, дизурични смущения (при уринирането), парестезии в крайниците, включително психични разстройства.

Крайниците често са студени с повишена чувствителност. Налице е увеличено съдържание на субстанция Р в гръбначно-мозъчната течност. Едновременно с мускулните болки се появяват и такива в шийните прешлени, кръста, тазобедрените стави и темпоро-мандибуларните стави. Тези оплаквания се изострят при стрес и нервно напрежение.
Счита се, че фибромиалгията има генетичен произход.

По-нови изследвания обаче показват, че една от основните причини за нейната поява е аномалия в хипокампа (област в мозъка). Става дума за разстройства в метаболизма на някои биогенни амини, като серотонин, допамин, ГАМК, норадреналин и други, в резултат на което възникват различни симптоми, характеризиращи болестното състояние. На второ място по значимост е стресът, който провокира развитието на фибромиалгията с цяла гама симптоми: сънливост, мигренозни болки, адинамия, дизурични оплаквания, дразнимо дебело черво, жлъчни дискинезии и др. Дисфункцията, настъпила в хипокампа, и последвалият я дисбаланс между допамина, серотонина и норадреналина, води до намаление на соматотропния хормон невропептид U и лепетин, докато нивата на ендорфините и енцефалините се повишават.

Въпреки проучванията за причините на това заболяване, досега не са установени категорични данни за анатомични находки при синдрома на фибромиалгията. Ето защо не може да се предложи и съответно причинно лечение и по своята същност то е симптоматично и предимно алтернативно.

• На първо място голяма роля се отрежда на психотерапията. Необходимо е на пациента да бъде разяснена симптоматиката на това заболяване, като се наблегне на сравнително благоприятната прогноза за лечението му при спазване на системни мерки.
• На второ място той трябва да се убеди в голямата полза от аеробиката за бързото си възстановяване.
• Трето място заемат лечебните масажи на цялото тяло. Допълнително - според нуждите, могат да се приложат и акупунктура, акупресура, балнеолечение. Прилагат се и препарати от растителен произход, които притежават антиоксидантен, противовъзпалителен и имуномодулиращ ефект: коензим Q10, "Милгамма N", L-карнитин, магнезий, мелатонин, "Сарженор", мултивитамини.

Към медикаментозно лечение може да се прибегне само в краен случай,

когато има подчертана симптоматика на депресия и тревожност. Тогава се прилагат внимателно антидепресанти в малки дози.

Причините за това хроничното заболяване на скелетната мускулатура все още не са напълно изяснени. Благоприятно повлияват психотерапията, аеробиката, масажите, балнеолечението и имуностимулиращите препарати от растителен произход.