От неговото качество зависят нашата мисловна дейност и трудоспособността ни

Приема се за нещо естествено да имаме здрав сън, който ни помага да се възстановим от умората, натрупана през времето на бодърстване. Но едва когато сънят престане да ни носи облекчение, ние започваме да се замисляме за него. Едва ли има човек, на когото да не му се е случвало да спи лошо. Но ако сънят е нарушен за по-дълъг период от време, то това вече може да се превърне в сериозен проблем. Когато заспиването става все по-трудно, когато се събуждаме често и не сме в състояние да заспим отново продължително време, а се въртим в леглото и се чудим какво става, тогава и денят ни може да се превърне в безцелно лутане, което е доста мъчително. Обикновено работоспособността намалява за сметка на умората през деня и при хронично безсъние може да се стигне до аварии, злополуки и наранявания. Затова нарушението на съня изисква по-специално внимание и лечение.

Сънят представлява съществена част от цялостното човешко съществуване. Почти една трета от живота на човека преминава в сън. Времето, което прекарваме в състояние на пълен покой, варира през различните стадии от живота ни. Напълно естествено е едно бебе да спи през по-голямата част от денонощието и да се събужда само за да се нахрани, а с напредването на възрастта необходимото количество сън значително да намалява.

Още в древността учените са търсели функционалното значение на съня и са се обединили около становището, че сънят представлява противоположност на будното състояние. Функцията на съня се е отъждествявала с отморяващото му действие. Смятало се е, че в тялото на човека има някакво вещество, чиято концентрация нараства през деня и когато надхвърли определено критично ниво, настъпва сънят. Пробуждането се е обяснявало с разграждането на това вещество по време на сън. По-късно сънят се е възприемал като процес, който се управлява от човешкия мозък, като функцията му е да направи възможна регенерацията на мозъка. И в това схващане сънят се е разглеждал като хомогенно състояние, което не притежава собствена динамика.

Едва в нашето съвремие, благодарение на редица електроенцефалографски изследвания, се стига до единодушното схващане, че сънят не е само противоположност на будното състояние. Смята се, че в много по-голяма степен той представлява самостоятелен активен динамичен процес, резултат на особена мозъчна активност, която е регулирана и контролирана от различни механизми. По време на сън мозъкът остава активен, но по правило не обработва външни сетивни сигнали, като в него се извършват забележителни промени. Типичните поведенчески реакции на спящите хора - затворени очи, равномерно дишане, лежаща поза на тялото, лесно могат да бъдат симулирани и от неспящи. Но е абсолютно невъзможно да се симулират симптомите на съня в мозъка. Измерването на мозъчната електрична активност по време на сън дава възможност той да бъде дефиниран съвсем еднозначно като особено свойство на мозъка, имащо собствени контролни механизми, които регулират готовността за сън. Специализирани нервни клетки (невронни командни вериги) определят не само кога и колко ще спим, но и организират съня като динамичен процес.

Сънят и сънуването произтичат от мозъка, но и именно той е главният облагодетелстван от съня. Ето защо нашата познавателна и мисловна дееспособност постепенно намалява, когато за по-дълги периоди от време спим недостатъчно. А здравият и отморяващ сън ни е жизненонеобходим, за да можем да се справим успешно с предизвикателствата на все по-напрегнатото ни ежедневие.