Cвидетели сме на парадоксалния факт как индустриализацията, която, от една страна, дава на човечеството невероятни придобивки, от друга страна чрез замърсяването на въздуха, почвата и водата създава реална опасност за неговото здраве и застрашава живота на планетата. Промишлените предприятия отделят 80% от вредните газове и прах. В резултат на тяхната дейност кислородът значително намалява, а въгледвуокисът, азотният окис и серният двуокис се увеличават.

Сред главните замърсители на атмосферата са отоплителните централи и автомобилният транспорт.

При изгарянето на 1 тон въглища се отделят около 75 кг твърди частици и 40 кг серен двуокис, които с водните пари се превръщат в серниста киселина. От ТЕЦ-овете ежегодно се изхвърлят над 800 милиона тона азотни окиси. Отпадъчните продукти, които се натрупват в атмосферата, почвата и водата - прахът, серният двуокис, азотният окис, аерозолите на оловото, арсенът, манганът и въгледвуокисът, стават причина за възникването на вторични химически реакции в атмосферата. Образуват се гъсти мъгли, които понякога се стелят съвсем ниско и хората дишат отровен "коктейл" от сажди, прах, фабричен дим и отработените газове от моторните превозни средства. А съвременната наука е установила до какъв предел всяко замърсяване на въздуха е поносимо за човешкия организъм и в какви концентрации замърсителите са опасни за здравето.

Чистотата на въздуха има най-голямо значение за оцеляването на всяко живо същество. Атмосферният въздух се самоочиства чрез реките, езерата, моретата и океаните, чиято водна повърхност поглъща праха и газовете. В рециркулацията на биосферата участват и растенията чрез фотосинтезата и по-малко - почвата. Но намаляването на водните площи и горите забавят този процес и концентрацията на вредните емисии се увеличава.

Голяма част от атмосферните газове вече са достигнали височина близо 10 км над повърхността на Земята. Ако те се издигнат над 20 км, ще прекосят стратосферата и ще разкъсат тотално озоновия слой, който ни предпазва от опасните ултравиолетови лъчи. За неговото изтъняване "принос" имат пластмасовите опаковки, фреоните от охладителната техника и спрейовете, които освобождават т.нар. флуоровъглеводороди. Озоновата "дупка" с всеки изминал ден се увеличава и застрашава живота на планетата. Самият озон притежава смъртоносно действие.

Замърсяването на въздуха влияе най-напред върху дихателната система на човека. Дишането става затруднено, повърхностно, белите дробове не се вентилират достатъчно и се създават предпоставки за по-често възникване на заболявания, като ларингит, трахеит, бронхит, бронхопневмония, тежки алергични реакции, астматични пристъпи. Замърсеният въздух влияе още по-зле върху белите дробове на фона на твърде неблагоприятните и резки колебания в температурата, особено през зимния сезон, когато организмът е с намалени защитни сили и е изложен в по-голяма степен на простуда и вирусни инфекции.

В условията на замърсен атмосферен въздух страда и сърдечно-съдовата система. При повишена концентрация на въгледвуокис, серен двуокис и тежки метали у страдащите от хипертонична болест, хронична сърдечна недостатъчност и исхемична болест на сърцето настъпват усложнения.

Освен непосредствения патофизиологичен ефект, който има, замърсеният атмосферен въздух води и до комплекс от психологични реакции от типа на неврози, депресивни състояния и т.н.

Битовите отпадъци, съдържащи живак, тежки метали, хлорфеноли, хлорирани въглеводороди, при изгаряне отделят диоксиди, които са силно токсични. Когато те попадат във водите, процесът на замърсяване става двойно по-опасен. Пресен пример за подобна екологична катастрофа е аварията в алуминевия завод в Унгария. Водата се замърсява и чрез почвата, обработвана с минерални торове, препарати за растителна защита и радиоктивни отпадъци.

Резултат на замърсяването на околната среда е и бумът на онкологичните заболявания.

Между факторите, оказващи неблагоприятен ефект върху здравословното състояние на човека, не на последно място е и шумът. Той уврежда не само слуховия орган, но разрушава функциите на централната нервна система, причинява безсъние, раздразнителност, неврози и в крайна сметка намалява работоспособността.

Опазването на околната среда е важен социален и глобален проблем на века, защото засяга не само човешкото здраве, но и съществуването на живота на планетата.