Кои са симптомитe, издаващи рубеолата
Pубеолата се предизвиква от вирус, който се предава от човек на човек по въздушно-капков път. ...
Симптоми за атопичния дерматит
Атопичният дерматит е генетично обусловено заболяване с хронично-рецидивиращо протичане. Той се проявява в кърмаческа възраст в около 70% от случаите. ...
Все повече тийнейджърки страдат от хранителни разстройства. Редом с анорексията и булимията, днес зачестяват случаите на хиперфагия.
Тя представлява импулсивен и неконтролируем прием на храна, който не е съпроводен с компенсаторно поведение като повръщане, взимане на лаксативи, интензивни тренировки.
Води до бързо увеличаване на теглото и до понижаване на самочувствието.
За да разберете дали дъщеря ви страда от хиперфагия, внимателно наблюдавайте как се храни. Ако забележите, че поне 2 пъти седмично, в продължение на 6 месеца, тя непрекъснато дъвче нещо, че крие бисквити и шоколади в стаята си и изглежда депресирана, отговорът вероятно е "да".
Преди да я подложите на драконовска диета, трябва да разберете какви са причините за хранителното разстройство. Колкото повече контролирате детето си, толкова повече то губи контрол над самото себе си , обясняват психолозите. Тъй като не смее откровено да ви се противопостави, момичето увеличава порциона. Прави го, от една страна, за да ви дразни. От друга - за да накаже самата себе си, че не намира достатъчно сили да се разбунтува открито. Понеже всеки път си обещава, че преяжда за последно, тийнейджърката се стреми 100-процентово да се възползва от преживяването. То и доставя огромно удоволствие, към което след това тя започва отново несъзнателно да се стреми. Така попада в омагьосан кръг.
За да помогнете на дъщеря си, най-напред трябва да я насърчите да осъзнае, че има сериозен проблем. След това се опитайте да откриете първоизточника му и отстранете дразнителите. Стимулирайте я да изгради положителна представа за самата себе си. Нека да спортува, да излиза с приятели, да обръща внимание на това какво, кога и как яде, без обаче да спазва строги правила. Иначе има опасност да залитне към другата крайност - анорексията.
Най-важно е да намалите контрола над нея, като по-често се вслушвате в нейното мнение. Така, малко по малко, тя ще започне да се грижи сама за себе си. Ако не се справяте, се обърнете към психолог.
