Хомеопатия за малки деца и бебета
Хомеопатията е алтернативна терапевтична система, която е научна, безопасна, бърза и изключително ефективна. Хомеопатичните препарати са подходящи за всички възрастови групи. ...
Проблеми с метаболизма или обмяната на веществата
Cъществуват формули за определяне на основната обмяна на веществата, но най-точният метод е измерването със специален апарат - метаболитограф. С него се измерват начинът и скоростта на усвояване и на преработка на усвоените хранителни вещества и енер ...
Циститът е възпаление на пикочния мехур. Заболяването, което се среща често, започва остро. То може да протича и хронично, ако не се вземат навременни терапевтични мерки. Нелекуваната инфекция в някои случаи достига бъбреците и други съседни органи, довежда до изменения в пикочния мехур и да причинява допълнителни заболявания. Освен бактериален, циститът бива вирусен и туберкулозен. Оплакванията може да са причинени от инфекция на пикочния канал, както и от злокачествен процес в отделителната система и др. Затова е наложителна консултация със специалист. При признаци на цистит (особено когато симптомите се появяват за първи път) задължително се прегледайте. Препоръчва се прием на повече течности, въздържане от пикантни (прекалено солени и кисели) храни и от алкохол.
Често рецидивиращият цистит е признак за системни проблеми в организма или за лоша хигиена и начин на живот. Ако страдате от това заболяване, не поставяйте топло (електрическа възглавница или грейка) върху корема, тъй като това може да доведе до разпространение на инфекцията.
Ето кои са факторите, предразполагащи към развитие на цистит:
Общо понижаване на имунитета. Наличие на хронични заболявания - бъбречни, гинекологични, полово-преносими инфекции, понижен имунитет в периода, непосредствено преди менструация, и др. Състоянието на бременност също е рисков фактор.
Простудяване. Рискът е по-голям, ако са засегнати областта на кръста, таза и краката.
Други здравословни проблеми. Изменения на лигавицата на влагалището и пикочния канал при дефицит на естроген; честа употреба на спермициди и неподходящи контрацептивни средства. Възпаление на органите в малкия таз, склонност към констипация, заболявания на бъбреците. Всички тези фактори водят до промени в тъканите на пикочния мехур, те стават по-рехави и податливи на инфекции.
Хигиена. Препоръчително е дамските превръзки и тампони да се сменят често. При тоалет трябва измиването да става от гениталиите към ануса. В противен случай е много вероятно да се пренесе инфекцията Escherichia coli, която може да се разпространи в пикочния канал и мехур. Някои нейни щамове са изключително устойчиви при попадане върху епителната тъкан на органите на отделителната система. Затова аналният секс се счита за опасен.
Неподходящо бельо. Бельото тип "стринг" (прашки) спомага за при-движването на инфекции от областта на ануса към вагината. Подобна е опасността при носене на синтетични тъкани, бельо и дрехи, ко- ито се впиват в тялото.
Някои храни. При консумация на пикантна храна и алкохол в урината се отделят вещества, които дразнят стените на пикочния мехур. Това от своя страна отваря "вратичка" за развитие на инфекция.
Анатомични особености. Рецидивите на цистит могат да се дължат на особености в анатомията на гениталиите. Ако уретрата се отваря във влагалището или се намира до него, при полов контакт в уретрата навлизат микроорганизми, които са част от вагиналната флора, или други патогенни микроорганизми. Възможно е да се появи дразнене на отвора на пикочния мехур при продължителен или многократен секс. Неблагоприятно въздействие има и половото сношение при пълен пикочен мехур, при дефлорация и при инфектиране с патогенни микроорганизми от партньора.
Вредни навици. Постоянно пълният пикочен мехур води до разтягането му и до загуба на неговата еластичност. Вредни са и честите посещения на тоалетната вследствие на стрес, които също могат да намалят защитните сили на лигавицата на пикочния мехур.
Познаването на рисковите фактори, както и тяхното избягване намалява до голяма степен възникването на това често и неприятно заболяване, което се лекува успешно, ако своевременно се потърси лекарска помощ.