Hаднорменото тегло и затлъстяването са значим здравен проблем в световен мащаб.

Данни от редица проучвания обаче посочват, че съществува тенденция към нарастващо разпространение на свръхтегло сред децата и подрастващите. Голяма е вероятността този проблем да се пренесе и в по-късна възраст. Има неоспорими доказателства, че затлъстяването при възрастните се асоциира с по-висока заболеваемост и смъртност. Наднорменото тегло и затлъстяването при децата водят до риск от развитие на редица хронични, социалнозначими заболявания в по-късна възраст, като захарен диабет, хипертония, атеросклероза, чернодробна стеатоза и др. Ето защо своевременната намеса при деца с този проблем и отстраняването на факторите, водещи до него, дават възможност за профилактика и лечение, което макар и трудно, е възможно.

За справяне със свръхтегло са необходими действия в две насоки:

• промяна в хранителните навици - намаляване размера на приеманите порции храна и на количеството подсладени безалкохолни напитки, увеличаване консумацията на плодове и зеленчуци;
• физическа активност - ограничаване на времето пред телевизора или компютъра, участие в повече спортни занимания.

Към всичко това може да се прибави и ролята на кърменето в борбата със затлъстяването в детска възраст.
Има неопровержими доказателства, че бебетата на естествено хранене са по-малко застрашени от свръхтегло в периода на детството.

Публикувани са множество анализи и проучвания, разкриващи обратната връзка между кърменето и разпространението на затлъстяването, но са необходими още изследвания, за да се уточни какъв е точният механизъм. Едно от предположенията е, че кърмените деца могат да контролират количество- то на приетото мляко, като по този начин те самостоятелно регулират енергийния прием до достигане на ситост. За разлика от тях бебетата, отглеждани с изкуствени храни, могат да бъдат насърчени да изпият голямо количество мляко, без те самите да имат желание за това. По-големият прием на калории може да провокира матаболизма да отговори с увеличаване броя на мастните клетки в организма.

Второто предположение се отнася до различните плазмени нива на инсулина, които се достигат при различните режими на хранене. По-високите инсулинови нива стимулират в по-голяма степен отлагането на мастна тъкан, която от своя страна допринася за наддаване на тегло. Високият протеинов прием при хранените с адаптирано мляко деца може да стимулира инсулиновата секреция.

Друг фактор в полза на кърмените деца е по-лесната им адаптация към нови храни, тъй като чрез майчиното мляко бебето се среща с по-голям брой хранителни съставки. Освен това се предполага, че майките кърмачки вероятно са настроени към по-здравословен начин на живот (рационално хранене и адекватна физическа активност).