Симптоми и лечение на страховата невроза
Cтраховата невроза се нарича още паническо разстройство или депресивен синдром. Тя представлява нервно-психично разстройство с проява на безпричинни пристъпи на страх (от затворени пространства, преследване, височина, лекари, насекоми и много др.) ...
През зимата мозъчните инсулти зачестяват
Mозъчният инсулт, който е най-честа причина за смърт или тежка инвалидност, се среща предимно при възрастни, но за съжаление и хора в средна и в млада възраст не са пощадени от него. ...
Aтеросклерозата е прогресивен и дългогодишен болестен процес, ангажиращ множество артерии в кръвоносната система на човешкото тяло.
Формират се атероматозни плаки по стената на артерии с голям и среден диаметър. Те стесняват лумена на съда, което води до намаление на кръвотока през засегнатия участък и недостатъчно кръвоснабдяване на съответния орган. Атеросклерозата представлява своеобразен продължителен възпалителен отговор на съдовата стена. Плаките се изграждат от мастни съединения и някои кръвни клетки (макрофаги, лимфо- цити), отлагащи се в съдовата стена.
Излъчването на активни субстанции (цитокини, растежни фактори) води до усложнения: внезапнo разкъсване (нарушаване) на "нестабилна" и уязвима атеросклеротична плака, предизвикващо образуване на тромб (съсирек) в артерията - атеротромбоза. Следва бързо забавяне на кръвния ток или окончателното му спиране, което води до смърт на тъкани или органи, кръвоснабдяващи се от засегнатата артерия. Тъй като атеросклерозата е генерализиран процес, то тромбозният инцидент може да възникне в артериите на различни органи: мозък, сърце, крайници, бъбреци, червата и т.н. По този начин може да се причини мозъчен инсулт, миокарден инфаркт или др. Друг тревожен факт е, че след преживян инсулт или инфаркт пациентът е с голям риск от следващо атеротромбозно усложнение в същата или друга артерия.
Рисковите фактори за атеросклерозата
Рисковите фактори за атеросклерозата са анатомични, физиологични и определени от начина на живот: наднормено тегло, захарна болест, високо кръвно налягане, възраст, тютюнопушене, заседнал живот и др. Допълнително значение имат и определени лабораторни отклонения, например висок холестерол, високи триглицериди. Във всекидневната лекарска практика са въведени диагнози, които характеризират засегнатата артериална зона: исхемична болест на сърцето (стенокардия или миокарден инфаркт), мозъчно-съдова болест (преходна исхемична атака или инсулт), периферна артериална болест.
До известна степен може да се намали рискът от атеросклероза, ако човек редовно проследява и контролира кръвното си налягане, ако се храни здравословно и държи в норма нивата на кръвната захар и мастите (холестерол и триглицериди). Често повлияването на рисковите фактори изисква медикаментозна терапия, назначена от лекар. За да се постигне оптимален резултат от профилактиката, необходимо е пациентът стриктно да следва лекарските препоръки, както и назначеното медикаментозно лечение.
